Начало / Интервюта / Майкъл Патернити: В ерата на таблоиди и риалити предавания хората все повече търсят една добра нехудожествена история

Майкъл Патернити: В ерата на таблоиди и риалити предавания хората все повече търсят една добра нехудожествена история

Майкъл Патернити е журналист, публицист и автор на бестселърите „Driving Mr. Albert“ и „The Telling Room“ („Ел контадор“), номинирана в САЩ за една от най-добрите книги на 2013 г. от NPR (Национално обществено радио), телевизионният канал за култура Entertainment Weekly и международната медийна организация The Christian Science Monitor. Носител е на престижни журналистически награди в САЩ. Негови материали са публикувани в десетки издания, включително „The NewYork Times Magazine“, „National Geographic“, „Harper’s“, „Outside“, „Esquire“ и „GQ“, където работи като кореспондент. Той е и съосновател на детски литературен център в Портланд, Мейн, където живее със съпругата си и трите им деца. До дни на българския книжен пазар ще излезе бестселърът му „Ел Контадор”.  Това е история за страст, предателство, отмъщение и най-великото овче сирене в света. Представяме ви интервю с автора на любопитния пътепис, дадено за списанието „GQ”.

–––––––-

Отнема ви 13 години да публикувате „Ел Контадор”.

–          Да, 13 години след първото ми посещение в селото Гусман и 22 години след като за първи път чух за това сирене. Тогава попаднах на статия за това невероятно сирене, правено от някакъв мъж в пещера в Испания. Знам, че звучи жалко, но така се получи. Това е като задача, която продължаваш да се опитваш да решиш, докато най-накрая не успееш.

Когато хората ви попитат за какво е книгата ви, какво отговаряте?

–          Получава се заблуждаващо. Всички си мислят в началото, че е единствено за някакво сирене. Но не е така. Също такае и  за убийство, история, разказвачество, истината и т.н. Трудно ми е да отговоря на този въпрос.

Има добър сюжет, който се върти около сирене.

–          Историята е такава. През 80-те години на ХХ век Амбросио Молинос решава да съживи стара семейна рецепта и да направи сирене, което някак да стане известно в цял свят. В началото то се разпространило във всички испански села, а впоследствие започнали да го ядат и световните лидери. Все едно четете Габриел Гарсия Маркес – магически реализъм. Някакъв човек на забравено от бога място прави нещо, което целият свят приема за поетично, прекрасно, носещо духа и оптимизма, който липсват в света. Всичко обаче се превръща в бизнес и той бива излъган. Губи сиренето си. Така този отчаян кастилец започва да планира да убие най-добрия си приятел.

Амбросио изглежда като страхотен разказвач.

–          Когато отидох в Испания за първи път бях по задача, дадена ми от великия готвач Феран Адриа. Реших да отида в Гусман в свободното си време. Когато срещнах Амбросио сякаш ме удари гръм. Сякаш е наркотик – влюбих се моментално във всичко, което този човек ми каза. Той е най-завладяващия разказвач, който съм срещал в живота си.

Колко пъти сте посещавали Гусман?

–          20 или може би 15. Включително едно лято, което прекарах там.

Колко страници сте изписали за тази книга?

–          Започвах чернова няколко пъти. Всеки път стигах до страница 150 и се отказвах. Със сигурност над 1 000.

Защо ви отне толкова дълго, за да завършите „Ел Контадор”?

–          В известен смисъл това е книга за спомени. Главно на Амбросио – най-щастливите мигове в неговия живот, неговото творение и впоследствие тяхното унищожение. Но и също спомените на моето семейство. Семейството ми се премести там. Децата ми живяха в Гусман. Беше объркващо. Обърквах края на тяхното детство с края на книгата.

Част от книгата е посветена на факта, че начинът, по който живеем в  съвременна Америка ни прави нещастни. Защо не станахте фермер в Гусман.

–          Защото това е много брутален свят. В села като Гусман живеят около 80 души, повечето от които са на 70 или 80 години. Зимата е много тежка. Няма нищо сигурно за едно семейство там. И като си американец става още по-трудно. Всичките ти близки са на цял океан разстояние. Човек губи връзка със света. Колкото и да критикуваме новите технологии, на всички са ни нужни. Много рядко се случва някой да се отдели напълно от цивилизацията, да живее във ферма и да пие прекрасно вино всеки ден. Това, което работи при мен, е контролът. От време на време отивам там и се изключвам от шума на останалия свят.

Вие пишете за списания вече доста години. Мислите ли, че журналистите в списанията не са достатъчно уважавани?

–          Не е съвсем така. В тази ера на таблоиди, риалити предавания, хората все повече търсят и оценяват една добра нехудожествена история. Нямаше да се занимавам с това, ако в него нямаше стойност.

Ще продължавате ли да се връщате в Гусман?

–          Разбира се. Това е едно от най-магическите места, на които съм бил. На последния Ден на благодарността бяхме там със семейството ми. Амбросио продължава да ни кани.

Прочетете още

ЛЮСИ 11 стр. Корица

“Уговорено“ за наша сметка

Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон „Уговорено“ е смела публицистика, въпреки че подзаглавието „Тайните сделки, които променят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *