Лира Литературно-рекламна Агенция
Журналистът и политически анализатор Георги Атанасов предлага в книгата си „Проклятието на Прехода“ безпощаден прочит на 25-те години след 10 ноември 1989-та. В своята публицистично-документална диагноза за „изгубения четвърт век на България“ авторът проследява историческия фон, на който бе наложена така наречената демокрация. И стига до извода, че повечето от деформациите и абсурдите на Прехода се дължат на механичния внос на правила и ценности, за които нашето общество не е имало никаква готовност и дори потребност. Или пък самите „опорни точки“ отдавна са изпразнени от своето изначално морално и политическо съдържание – от Виетнам до пирамидите на „Уолстрийт“, „Уикилийкс“ и Сноудън. И така стигаме до фасадата без основи, наричана „цивилизационен избор“…
За Георги Атанасов проклятието на Прехода тръгва от „белязания“ Михаил Горбачов, сборен образ от Юда и Херострат според мащабите и значението на неговото разрушително дело спрямо бившия СССР и Източния блок. Авторът извежда тезата, че лидерът на рухналата комунистическа империя е предал не само своята страна и идея, но е причинил огромни вреди на цялото човечество. Най-вече заради нарушеното равновесие след разпада на СССР и установяването на еднополюсен модел, след който светът изпадна в геополитически вакуум, предоставящ поле за етнически и граждански конфликти, тероризъм и тотална дестабилизация. От бивша Югославия до черната „Арабска пролет“ на ИДИЛ и трагедията в Украйна.
По жестока ирония на съдбата се оказва, че светът бе много по-спокойно място за живеене по време на Студената война, а изчезналата Берлинска стена отвори хоризонт за всевъзможни бедствия без възпиращата сила на блоковия паритет. За тази констатация авторът прави слалом между Рейгън, Горбачов, Тачър, Кол, Елцин, Милошевич, Кадафи, Асад… И не забравя да припомни, че Буш и Блеър все още търсят „химическите оръжия“ на Саддам Хюсеин между обезглавените трупове в Ирак…
Втората генерална нишка в анализа на Георги Атанасов след саботажа отвътре на Горбачов, определен като „най-голямото национално предателство“ в родината му, е номерът на номенклатурата за осребряване на политическата власт. Всъщност тези два фундаментални вектора са успоредни и пресичащи се. Не само в Москва, но и в София и в целия Източен блок. По идентичен начин и в Кремъл, и в полите на Витоша „червената буржоазия“ съвсем целенасочено трансформира преходните и несигурни привилегии в узаконено наследство, гарантиращо за поколения присвоеното обществено богатство. В приказни размери при грабежа на клана Елцин и неговите креатури от типа на Абрамович и Ходорковски, както и в съответната пропорция за по-малките братя…
Болезненият прочит на времето бърка без упойка в раната на България. Георги Атанасов проследява умъртвяването на държавност, ред, законност, индустрия, селско стопанство, социална сфера, здравеопазване, образование, култура и спорт в нашата страна. От плана „Ран-Ът“ при Андрей Луканов до последното правителство.
Като обобщава и анализира фактите и обстоятелствата през призмата на личности и партии, Георги Атанасов издава присъда срещу фалшивата политическа система у нас след 10 ноември 89-та, създадена за обогатяване на една новоизлюпена олигархия, обединяваща „червена буржоазия“, фактори от ДС, криминален контингент и изкуствена „демократична опозиция“, назначена от човека на Горбачов в ЦК на БКП Андрей Луканов…
Според автора тъжната равносметка за изгубения четвърт век се базира на цялостния стопански, социален и културен разпад на днешна България, която няма нищо общо с просветеното и сравнително хомогенно общество преди 25 години. Цената естествено бе идеологическата рамка, извън която оставаха плурализмът, пазарът и отворените граници. А компенсацията идваше от липсата на безработица, банкови пирамиди и всекидневния стрес, следващи „Член първи“ на новата неолиберална Инквизиция…
„Проклятието на Прехода“ е равносметка, анализ и провокация за полемика с актуална дата и без въздържали се…
„Проклятието на Прехода“ тук
