Защо България е забравила своите герои?

Вчера, 9 декември, в София се състоя премиерата на мемоарната книга на Темелко Нешков „Раздяла няма. Македония срещу македонизма“. Предлагаме ви няколко мнения за автора и книгата му на участници в представянето й.

Панде Евтимов, публицист, поет от Македония, лежал заради българската си принадлежност в югославските затвори:

„Днес на това място тази книга прави един сериозен преврат в просветляването на живота на един човек, който заслужава почетно място в листата на мъчениците. Авторите на такъв тип книги не са винаги отворени докрай да разкажат цялата истина, истина, която носим на гърба си. Това е един паметен момент, когато ние разбираме за една история, една истина, споделена от 10 000 македонци – мъченици, борили се за македонската свобода.

Аз съм от Преспа, място, исторически известно и страдалническо. Моят драг приятел Нешков беше години в Преспа. Между двете езера, между бисерите на Балканите – Охридското и Преспанското езеро лежат 60 000 затворници. Неизвестен брой затворници умират по най-мъчителен начин в затвора, умират от змии, от камъни. Пътят от едното до другото езеро през Галичица е постлан от умрели или убити затворници, за които няма гроб. Мъчна е нашата история. България е единствената държава, която граничи със самата себе си. Нейната трагична съдба чувстваме и днес и утре. Една разделена нация и народ е обречена единствено на мъчение.

Македонската история твърди, че българите са били окупатори, обаче защо сърбите, италианците, гърците и др. не са били наричани също окупатори. През 1944-1945 г. бяха изгорени всичките библиотеки в Македония както публичните, така и частните библиотеки. Буквата Ъ беше определена като българска. Нима забравиха, че точно в Охрид тази буква беше създадена? Няма как да изразим цялата тъга за случилото се при едно такова малко събитие. Но за бъдещето е нужно да бъде просветлено миналото.“

––––––

Велизар Енчев, независим депутат от 43 НС, бивш посланик, журналист и публицист:

 „Между нас трябваше да бъде авторът, но така е в живота понякога. За съжаление често тези, за които говорим, тези, пред които се прекланяме пред делото им, отсъстват. Нека да говорим за живите, които вършат своите велики дела, а да не чакаме този тъжен миг, една година от смъртта на Темелко Нешков, когато трябва да отбележим изключителните му заслуги за българската кауза в Македония. Запознах се с Темелко Нешков при заминаването ми като посланик в Хърватия. Той изглеждаше като светец и аз се запитах защо е било всичко това, щом днес българската кауза в Македония е потъпкана, а българите в Македония се страхуват дори да разговарят с български дипломати. Книгата трябва да има друго заглавие – „Хроника на едно мъченичество“.

––––––

Методи Методиев, публицист, бивш дипломат и експерт по Балканите:

„Дълъг, опасен и трънлив е пътят на покойния Темелко Нешков и семейството му – от Скопие през Брюксел и Варна, до последния му дом в Лозен. Навсякъде го следва дългата, невидима и костелива ръка на УДБА, зловещите сенки от миналото му, разочароващото настояще и неясно бъдеще на Македония –горестта, живота, любовта и трагедията му.

И тук е мястото да запитаме дали в България някой някъде дори и случайно да е чул за Ангел Мишев, Методи Андонов-Ченто, Живко Илиев, Павел Шатев? И за още хиляди незнайни борци, екзекутирани с или без скалъпени процеси за българщината в Македония? Сигурно почти никой.

Защо България е забравила своите герои? Неизвестно.

Защо никой у нас не иска или не смее да повдигне кървавата завеса над геноцида на българите в Македония? Остава загадка.

Защо у нас няма поне един паметник на тези жертви? Не е ясно. За политиката на България към Македония не ми се говори. Единственото, което мога да кажа е, че това е жалка безпътица и безидейност в услуга на гръцките и сръбски национални интереси. Няма да коментирам политиката на днешните лидери на Македония, но ще си припомня епизода от книгата, свързан с честването на 10-годишнината от основаването на ВМРО-ДПМНЕ, на което авторът присъства. Беше гротескно! С демонстрация на пълно неглижиране на жертвите от страна на т.нар. „пробългарска партия“ в Македония и нейният тогавашен лидер Любчо Георгиевски. И така до ден днешен. Поклон пред паметта на поборниците за българщината и българския дух в Македония! Вечна им памет и Бог да ги прости!“.

–––––

Иван Николов, издател, главен редактор на сп. „Македония“:

„Книгата „Раздяла няма.Македония срещу македонизма“ на Темелко Нешков връща автентичността на проблема, възкресява чистотата, искреността и доверието между хората от Македония и България и поставя на изпитание доктринерско-тесногръдото отношение към историческата истина. Историческата истина не е някаква едноизмерна, наситена с опростенческа философия категория. Тя е уязвима материя, подложена на непосредствената ерозираща агресия на множество етно-идеолого-геополитически фактори. Точно тези фактори си дават среща в Македония след Втората световна война. Те са основното оръжие на управляващата върхушка в Скопие и днес, което налага България да се прости с досегашната си платонично-наивна позиция и да защити историческата истина с адекватни държавнически и политически средства“.

Днес площадът в Скопие е изпълнен с паметници на личности от античната, средновековната и ВМРО историята…, но няма и следа за „избитите, за чиято борба, любов към Македония, истина и смърт не се споменава“, пише Темелко Нешков в книгата си. А те са хиляди. Ако някой проговори и се каже истината от фонтана на площада „сигурно вместо вода ще избликне кръв“.

Гордост и болка е Македонията за българите. Но, основният и стратегически проблем си остава – заедно с унищожаването на Македония и превземането й от север и юг, да се подчини София, смята авторът.

Докато България не осъзнае това, ще бъде на колене…

Източник: БГНЕС

Свързани заглавия

Утре е официалната премиера на „Раздяла няма. Македония срещу македонизма“

„Раздяла няма. Македония срещу македонизма“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от