Теодора Димова е носител на много литературни награди. Романът й „Влакът за Емаус” е номиниран за наградата „Хеликон“.
–––––––––––
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Трудно ми е да се представя сама.Най-общо – написала съм 9 пиеси и пет романа. Имам издадени 8 книги. Романите ми са преведени на над 10 езика.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– По принцип смятам, че номинациите отразяват по-реално литературната ситуация.Аз винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите.
Какво е да си писател днес?
– Трудно е, но за мен е единствено възможното. Изпълнена съм с благодарност към съдбата си за изпитанието да си писател.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– На книга и писател, който изрича раните, който говори през сърцето си.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Винаги се затруднявам на въпроси, които изискват конкретни имена, защото се притеснявам, че ще пропусна други.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Мога да ви кажа последната книга, която много силно ми повлия – това е „Мойра” на Франсоа Мориак. Прекрасно написан и много задълбочен роман.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Нещо като лайфстайл занимание – престижно е да споменаваш престижни книги.За мен литературата има съвсем различно значение.
„Влакът за Емаус” тук
Свързани заглавия
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт