Криминалните и шпионски романи се превърнаха в хит на черния пазар в Северна Корея, съобщи „Гардиън“. Става въпрос главно за книги, внасяни от Япония. Книгите се четат чрез наемане на час. Достъп имат само лица, които могат да потвърдят идентичността си. Този клон на черния пазар накниги се държи от студенти.
Държавата поддържа тезата, че книгите от този жанр подриват нейния авторитет. Черният пазар на чуждестранна литература отдавна съществува в Северна Корея, но резкият възход на криминалните и шпионски творби е отскоро. Народът нарича тези издания „лоши книги“, но интереса към тях е огромен.
Почти всички произведения, които се публикуват официално в страната, са с цел пропаганда. Студентите, които търсят криминални и шпионски книги, са главно деца на кадри на Партията и използват влиянието на своите родители за достъп до чуждестранни заглавия. Те ги превеждат и разпространяват. Книгите се принтират в съоръжения за копиране и публични институции.
Всеки компютър и принтер в Северна Корея трябва да бъде регистриран към Държавния департамент по сигурността, за да се избегне всякаква пропаганда срещу властта. Поради тази причина романите се отпечатват с фиктивни заглавия и фрази на кориците и първите страници, както и с корици на севернокорейски романи. Заради рисковете все още на черния пазар циркулират сравнително малко на брой заглавия.
„Студентите са свикнали на това всеки да наблюдава всеки и затова се наслаждават на детективски и шпионски романи. Помагат им да разберат културата на страна, в която не можеш да се довериш и на най-близките си приятели. Става въпрос главно за романи, включващи разследвания и серийни убийци. Всичко им изглежда толкова реално, защото живеят в сложни времена, в които мъдростта и информацията са кът. При разпространението на книги за социални явления и дискутиращи проблемите на морала, които се считат за провокативни, е важно наемателят да потвърди идентичността си. Парите не са толкова важни“, коментира анонимен източник.
Свързани заглавия
Севернокорейски диктатори се оказаха детски писатели
Севернокорейският диктатор раздавал „Моята борба” на висши служители