Начало / Критика / Аспарух Панов: Връща се политическият език на стария режим, езикът от коридорите на комунистическата власт

Аспарух Панов: Връща се политическият език на стария режим, езикът от коридорите на комунистическата власт

Аспарух ПАНОВ пред БГНЕС

Въпреки че уж отбелязваме „25 години свободна България“ и вече 7 години сме членове на ЕС, на талази продължава да ни залива отвратително лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма.

Ако всичко се свеждаше до спомени за „евтиното кебапче и българската роза“, щяхме да го преглътнем някак си. Но тук става дума за една пошла реанимация на „социалистическите духовни и материални ценности“, която успя дори да вкара партия като „Атака“ отново в парламента.

Когато се опитваме да анализираме (или поне да опишем) радикалните обществено-политически промени, в които участваме като свидетели или модератори, неминуемо се сблъскваме с кризата на идентичността в посткомунистическото ни общество. Оказва се, че е по-лесно да реставрираш старата си комунистическа идентичност и житейската философия на оцеляването и да ги напаснеш на новите реалности, отколкото да извисиш духа си до нивото на осмислените ценности на „свободния свят“, към който вече принадлежим.

Нещо повече, през последните години ставаме свидетели как „бавно и полека …“ реалната конкуренция на идеи и интереси се заменя със задкулисното договаряне в рамките на управляващата партия или коалиция. Публичното пространство се заменя отново с партийното. Много често партийни и корпоративни интереси се представят като национални. Връща се дори политическият език на стария режим, езикът от коридорите на комунистическата власт, от който лъха на евтина пропаганда и казионен оптимизъм.

Най-неприятното обаче, което се завръща, е подозрителността към Запада. Културната толерантност, характерна за нашата традиция, се подменя с насаждане на ксенофобия и шпиономания. Единственото, което не бърза да се завърне е комунизмът, защото той просто продължава да си е вътре в нас – като политическо поведение тип „партийни секретари“, като липса на елементарна инициативност и неистова омраза към забогателите и успелите, като страстно желание да излъжем държавата, а вече и ЕС, като любов и омраза, мазохистична любов към Русия или по-точно към нейната „силна Ръка“ и още по-силна мафия, и омраза към цигани и турци, а вече и към сирийци, но преди всичко към американските военни бази, където и да се намират те…

Именно тук, в нестаналата декомунизация и политическия ни провинциализъм се крие основното вътрешно противоречие на българския преход. Ако искаме да участваме през следващите години в големия европейски преход от проблемите на оцеляването към ценностите на знанието, духовната реализация и европейската политическа култура, трябва преди всичко да преодолеем кризата в идентичността на българското общество. Ще успеем ли? Само, ако се разделим с комунистическия си манталитет!

Аспарух Панов е депутат в ХХХVІ народно събрание и ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 г. до 2013 г. работи в германската политическа фондация „Фридрих Науман“. От февруари 2014 г. е председател на клуб „Либерално общество“.

Книгите на Аспарух Панов тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

70503794_10157083932103751_6299025549146718208_o

Йордан Славейков: „Последна стъпка“ е донкихотовско усилие към стремежа за любов

Подобна семейна история е трудно да се открие в литературата ни Новото издание на романа …