Начало / Интервюта / Стивън Кинг: Има само две неща, които се случват с един писател, след като умре – или творбите му остават, или всички го забравят (трета част)

Стивън Кинг: Има само две неща, които се случват с един писател, след като умре – или творбите му остават, или всички го забравят (трета част)

На 5 ноември публикувахме втората част от капиталното интервю на Стивън Кинг, дадено за списанието „Ролинг Стоун“. Сега ви предлагаме и неговата трета и последна част.

–––––––––-

Гледахте ли документалния филм „Стая 237“ за пристрастените фенове на филма на Стенли Кубрик по „Сиянието“?

–              Да. Всъщност, гледах половината от филма, но станах нетърпелив и го изключих.

Защо?

–              Тези пичове бяха изнервящи. Никога не съм имал особено търпение за такива академични глупости. То е като в онази реплика на Дилън: „Даваш на хората много ножове и вилици и те трябва да отрежат нещо“. Това ставаше в този филм.

Всъщност винаги сте били критичен към филмите на Кубрик. Възможно ли е да се направи голям филм, който да е ужасяваща адаптация на ваш роман?

–              Не съм казвал такова нещо. Не гледам на филмите по този начин. За мен киното никога не е било от значение. Филмите са си филми. Просто ги правят. И ако са добри – страхотно. А ако не са – ми добре, не са. Но гледам на тях като по-слаб медиатор в сравнение с книгите, с литературата. Някак са ми ефимерни.

Но не сте ли изненадан от култа, който се създаде около „Сиянието“ на Кубрик?

–              Не го разбирам. Но има много неща, които не разбирам. Очевидно хората го обичат и не разбират защо на мен не ми харесва. Книгата е яка, но филмът е някак студен. Книгата завършва в пожар, а филмът – в лед. В книгата това момче, Джак Торънс, се опитва да бъде добър човек и малко по- малко се движи в тази насока, като успоредно с това полудява. Във филма обаче той е луд още при появата си в първата сцена. Трябваше да си мълча през цялото време. Все пак това е филм, а и Никълсън е там през цялото време. Но си казвах: „О, познавам го, гледал съм го в пет филма за мотоциклетисти, и Джак Никълсън играеше същата роля.“. И всичко беше толкова пълно с омраза към жените.

Кой е най-добрият филм, правен по Ваша книга?

–              Най-вероятно „Stand by Me“ (по новелата „Тялото“ (1986 г.), реж. Роб Райнър, в ролите: Ривър Финикс, Уил Уийтън и др. – бел.ред.). Мисля, че беше по книгата, а и носеше емоционалния заряд от разказа. Беше вълнуващ. Май изплаших до смърт Роб Райнър. Показа ми готовия филм в залата в хотел „Бевърли Хилс“. Намирах се там по друга работа и той каза: „Може ли да дойда и да ти покажа филма?“. Имайте предвид, че бюджетът беше ограничен и нямаше надежди за него. Щяха да го пуснат в 5-6 киносалона и след това да изчезне. А вместо това беше триумф. След края на прожекцията го прегърнах, бях трогнат до сълзи. Беше толкова автобиографичен. Но и  „Изкуплението Шоушенк“ и „Зелената миля“ са велики филми. „Мизъри“ е великолепен. „Куджо“ е страхотен.

Какво е мнението Ви за тази мания да се продават книги за тийнейджъри. Има цяла школа критици, които осъждат четенето им от възрастни?

–              Луда работа. Прочетох всички книги за Хари Потър и наистина ми харесаха. Не разделям книгите, които чета, на жанрове. Не казвам: „Това е за тийнейджъри. Този е любовен. Този е научна фантастика“. Чета ги, защото вие ги четете. Някой наскоро ме попита: „Мислили ли сте да напишете книга за тийнейджъри?“. И аз отговорих: „Всичките ми са такива!“. Просто не ги разделям.

Мислите ли, че имате по-малко млади читатели сега, отколкото например през първите няколко десетилетия на кариерата Ви?

–              Вероятно. Хората ме виждат като писател за възрастни, защото аз самият съм възрастен. Някои ме харесват, някои – не. Но аз идвам от времената, когато бях късметлия – автор на бестселъри с мека корица, преди да се появят твърдите корици. Беше така, защото книгите с меки корици бяха евтини. Затова моите книги ги купуваха повече млади хора. Те можеха да си позволят това. Сега въпросът е друг: „Дали всички млади хора вече са роби на четците за електронни книги?“. Е, някои са, други – не са.

Това безпокои ли Ви?

–              Е, аз имам желание да преуспея. Имам желание да доставям удоволствие на хората. На колкото се може повече хора. И това може да спре, когато си кажеш: „Няма да продавам и да пиша точно този вид книги“. Имах много голям спор със себе си за „Mr. Mercedes“, която си е чист съспенс роман. Седнах и си казах: „Какво искаш да направиш? Това, което сърцето ти казва, или това, което очакват хората? Защото, ако правиш, това, което хората очакват, защо, по дяволите, е всичко това? Защо не пишеш това, което ти се пише?“.

Страхувате ли се, че печатната книга ще изчезне?

–              Мислех, че книгите ще останат. Но всичко, което се случва, е някаква лудост. В издателската индустрия се притесняват, че книжарниците ще изчезнат. Създаването на четците „Nook“ от „Barnes & Noble“ беше като войната във Виетнам за тях; трябваше да оставят „Амазон“ сами в това, те бяха първи с „Kindle“. Смъртта на музикалния бизнес беше нещо лудо, но все пак той съществува от може би 120 години. А книгите са тук от колко – 9 века? Те са по-голям навик от музиката.

Споменахте Хари Потър. Сприятелихте се с Дж. К. Роулинг?

–              Да. Засякохме се на някаква благотворителна вечер в „Рейдио Сити Мюзик Хол“ преди няколко години. Тя още работеше по последната си книга за Хари Потър. Нейните издател и редактор я извикаха в един момент и й говориха нещо около 10 минути. После тя се върна при мен и беше бясна. Каза ми: „Те не разбират и грам от това, което ние правим, нали?“. Отговорих й: „Да, не разбират нищо. Никой от тях не разбира.“. Та така протича животът ми напоследък.

Какво искате да кажете?

–              Когато някой ме попита върху какво работя и аз му кажа: „Имам страхотна история за две семейства, които живеят от двете страни на едно езеро и си правят състезания с фойерверки.“, но вместо това аз трябва да организирам събитие, или да се снимам в политическа реклама или да правя някаква друга глупост. Тогава трябва да можеш да кажеш: „Вижте, няма да участвам в това, защото искам да пиша.“ И никой не разбира какво толкова се палиш и какъв е проблемът. Те искат книгите ти, но по никакъв начин не приемат, че това което правиш е сериозен труд.

Казвате, че напоследък гледате много телевизия. Кой е най-добрият сериал в последно време?

–              „Breaking Bad“. Знаех, че ще е добър още като видях героя, облечен в тези жокейски панталонки. Помислих си, че е много смело да започнеш сериал, въпреки че изглеждаш толкова нелепо.

Мислите ли, че ако се бяхте родили по-късно, щяхте да работите за някой сериал?

–              Не. Това е много работа за малко. Нямам предвид парите. В сериалите трябва да работиш с хиляди хора, да говориш с тях, да преглъщаш. Не искам нищо такова.

Странно е, че киното върви надолу, но сериалите стават все по-добри.

–              Да. И не говорим за сериали като „От местопрестъплението“ и „Военна прокуратура“, които всъщност показват една и съща история. Но „Breaking Bad“, „Синове на анархията“, „Мостът“ и „Живите мъртви“ са толкова обсебващи, като малки филмчета по къси разкази са. Преди 12 години гледах сериала „The Shield“. В първия епизод героят на Майкъл Чиклис убива приятел полицай. Помислих си: „Телевизията е претърпяла сеизмична промяна“. Това беше най-значимият сериал в телевизията според мен. Новите са добри, но „The Shield“ промени всичко.

Да поговорим за музика. „Revival“ разказва аз един рок китарист. Мислите ли, че това можеше да бъде Вашият живот, ако имахте малко талант?

–              Разбира се. Обичам музиката, мога да свиря малко. Но всеки може да види разликата между талантливия музикант и този, който не е. Главният герой в книгата Джейми има природен талант. Това, което той може да прави с китарата, аз мога да го правя, пишейки. То просто излиза от теб. Никой не ме е учил. В „Revival“ взех това, което знам, което чувствам, и го предадох за музиката.

Кой е най-добрият концерт, на който сте присъствали?

–              На Брус Спрингстийн в Люистън през 1977 г., той свири около 4 часа. Беше фантастично. Имаше толкова много енергия, щедрост, в шоуто му, толкова много истински живот в музиката. Самият музикант беше много атлетичен, скачаше в публиката, превиваше се и се въртеше. Истински шоумен.

А харесвате ли го като разказвач?

–              Харесвам го като автор на песни от гледна точка на музиката. Любимият ми албум е „Небраска“. Още първото парче „Атлантик сити“ е удивително. Наистина се е развил като автор на песни. Прави неща в музиката, които никой не е правил.

Имам чувството, че и Вие, и Спрингстийн правите това, което правите и бихте го правили, дори и да не Ви плащаха за него.

–              Да, май е така. И искам да бъда честен – и двамата сме се учили сами с много амбиция, с много желание да успеем. Имам същото усещане като него, същото зрънце, нещото, което умея. Брус изразява много чрез музиката.

А мислите ли, че президентът Обама върши добра работа?

–              Според обстоятелствата, той е страхотен. Вижте колко много се направи за работната ръка. Но в човешката природа е да се заглеждаме в това, което не е направено. Всички тези проблеми с икономиката, „Ислямска държава“, всичко това се превръща по някакъв начин в грешка на Обама.

Смятате ли, че реакцията спрямо „Ислямска държава“ е правилна?

–              Е, ако всичко, което се казва по медиите – че режат глави публично и прочие, е вярно, то тогава трябва да се направи нещо. Така виждам нещата. А аз съм пацифист. Малко е депресиращо, защото ситуацията е като в „1984“ – отново някаква постоянна война, която никога няма да свърши.

А защо страната ние толкова разединена?

–              Това няма общо с Обама. По принцип върви някаква фундаментална дискусия накъде да поеме Америка и дали трябва да стане по-дясна държава, или да продължи да пази индивидуалните свободи. И тази дискусия става все по-свирепа. След 11 септември всичко се промени –режимът на летищата е жесток, има охранителни камери навсякъде. Но все още има група хора, които настояват, че Америка е люлка на индивидуализма и всички стреляме сами по дома си. Всъщност има цяла една част от страната, която се страхува. Страхуват се от това, че гей браковете ще бъдат разрешени и тогава Бог знае какво ще стане и всичките ни деца изведнъж ще станат гей и животът в Америка ще отмре. Страхуват се, че имигрантите ще закопаят икономиката. А има и друга група хора, които казват: „Хубаво, ама има начин да прегърнем тези неща. И може би трябва да се откажем от правото на всеки да си купи оръжие.“ Това са някакви основни спорове.

Мислите ли много за завещанието си?

–              Не. Това не е нещо, което е в контрола ми. Всъщност, има само две неща, които се случват с един писател, след като умре – или творбите му остават, или всички го забравят. Някой отваря една кутия и се пита: „И кой е този пич Ървинг Уолъс?“ Я попитайте децата в училище кой е Съмърсет Моъм. Няма да знаят. Той е писал бестселъри за времето си. Но вече е забравен. А Агата Кристи никога не е била по-популярна, колкото е сега. Тя преминава през поколенията. А не е толкова добър писател, колкото Моъм. И дори не се е опитвала да прави нещо специално, освен да забавлява хората. Така че не знам какво ще стане.

Няколко пъти сте заплашвали, че ще се пенсионирате, но след това Ви минава. Виждате ли се да пишете и след като преминете 80 години?

–              Ами да. Какво друго мога да правя? Имам предвид, по дяволите, нямам с какво да запълвам дните си. Мога само малко да подрънквам на китара и да гледам телевизия. Това ме изпълва. А в писането има две неща, които ми харесват: прави ме щастлив и прави другите щастливи.

Свързани заглавия

Стивън Кинг: Страхувам се от провала на всяка книга, която пиша (втора част)

Стивън Кинг: Злото е вътре в нас. И докато не осъзнаем това, ще продължим да се убиваме (първа част)

Стивън Кинг: Живея с мисълта, че Бог бди над мен, но е по-добре да не тествам търпението му

Стивън Кинг: Нищо не може да замени печатните книги

Ще бъде направен сериал по романа на Стивън Кинг „22 ноември 1963“

Стивън Кинг: Най-добрите учители са артисти
Стивън Кинг хвали новия роман на Лий Чайлд за Джак Ричър
Последният роман на Стивън Кинг като Ричард Бакман отново излиза у нас
Читателите ще помогнат за разкриването на корицата на новия роман на Стивън Кинг

14 любопитни факта за Стивън Кинг

Стивън Кинг: Богатите трябва да плащат по-големи данъци

Книги от Стивън Кинг тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *