Начало / България / Сесилия Саркози в обръщение до българските читатели: Никога нямаше да си тръгна без сестрите и без лекаря

Сесилия Саркози в обръщение до българските читатели: Никога нямаше да си тръгна без сестрите и без лекаря

Сесилия Саркози – бившата първа дама на Франция, написа специално обръщение към българските читатели. То е публикувано в автобиографичната й книга „Желание за истина“, която ще бъде на книжния пазар от 31 октомври.

Сесилия Саркози, която вече е с фамилията Атиа, е отклонила поканата на издателство „Хермес“ за гостуване в България заради служебните си ангажименти. В „Желание за истина“ бившата първа дама разказва за живота си и отношенията с бившия си съпруг – президента на Франция Никола Саркози. Като най-големи свои постижения тя определя раждането и възпитанието на трите си деца, участието си в освобождаването на българските медици от Либия, на които е посветена цяла глава, и учредяването на благотворителната фондация, която помага на жени, изпаднали в затруднено положение.

Ето и обръщението до българските читатели:

Един ден пред мен изникна с пълна яснота желанието да кажа истината. Желание да разкажа историята на една обикновена жена, чийто живот е изтъкан от силни моменти, от изключителни обществени събития.

Тази жена съм аз, с моите силни и слаби страни, с моята увереност и противоречия, с моите колебания и ценности. Надявам се, че читателят ще ме види такава, каквато съм в действителност, а не през медийния филтър, който деформира образа на всяка публична личност.

Има конкретни преживявания, които времето не може да заличи дори и след години. Изминаха седем години, откакто помогнах за освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар, държани в затвора от полковник Кадафи. Тогава ходих два пъти в Либия: първия път за двайсет часа, а втория – за четиридесет и пет. Тези няколко часа в моя живот останаха завинаги запечатани в паметта ми.

Няколко часа, отделени, за да бъдат освободи пет жени и един мъж, държани повече от осем години в затвора, измъчвани и осъдени на смърт, защото – според техните съдии – са заразили с вируса на СПИН над 450 либийски деца.

По време на това пътуване видях оцелелите деца в болницата в Бенгази, както и медицинските сестри, гниещи в затвора; опитвах неуморно да преговарям с „вожда“, неговото правителство, сина му Сейф ал Ислам и други хора. Времето бе ускорило своя ход, странно концентрирано в това междувремие, където се бореха крехката надежда за живот и непреклонната сигурност на смъртта.

Не изпитвах никакви съмнения. Не престанах да се боря, за да ги убедя да оставят животът да победи. Никога нямаше да си тръгна без сестрите и без лекаря.

Кацането на френския президентски самолет в София

По времето, когато тази книга се подготвяше за издаване в България, аз се върнах в София. Петте медицински сестри поеха инициативата да ме поканят там, за да си спомним заедно това преживяване, което ще остане неразрушима връзка между нас. Казах им го и те го знаят. Сестрите са добре, отново са започнали да работят и се опитват да забравят осемте години, прекарани в дълбините на ада.

Бих искала тази книга да се чете така, както преживях моя живот: откривайки изненада след изненада, последователно дискретен наблюдател и главно действащо лице, отдала сърце и душа в служба на онези, които ми оказаха доверието да ми поверят техните надежди. Една книга, която да разкаже и да остави следа за един живот, който продължава – свободно и пламенно. Един истинен живот.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed

Писател представя света на психоактивните растения

Майкъл Полан полага важни въпроси за дрогите This Is Your Mind On Plants, както се …