Начало / Интервюта / Джеймс Солтър: „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде

Джеймс Солтър: „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде

Джеймс Солтър е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана.Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг.”

Роден е през 1925 г. в Ню Йорк и днес влага в книгите си 89-годишна мъдрост.Завършил е военната академия „Уест Пойнт“, ас от авиацията, сражавал се в Корейската война.Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той „се приземява“ на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му „Солови лица“, първоначално сценарий за филм. Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. От 2000 г. е член на Американската академия за изкуства и изящна словесност.

В началото на ноември на българския книжен пазар ще излезе романът му „Игра и забава”. Предлагаме ви интервю със Солтър, предоставено от издателство „Лабиринт“.

–––––––––-

 Как пишете?

–          На ръка. Свикнал съм с тази близост. След това сядам и преписвам всичко на машина. Редактирам и пак преписвам, отново редактирам и преписвам… и така, докато книгата е готова.

Значи всъщност става въпрос за редактиране?

–          Мразя нещата да са изразени неточно, неуместно. Цялата радост от писането е заложена във възможността да прегледаш всичко отначало и по един или друг начин да го направиш добро.

Стилът ви е много особен, красив, неумолим, веднага се разпознава. Как го постигате?

–          Обичам да пиша. Това ме вълнува и трогва. Оттук нататък нещата не се поддават на анализ.

Нуждаете ли се от голяма самота, за да пишете?

–          От пълна самота. Случвало се е и на пейка в парка или във влака да си водя бележки и дори да нахвърлям сюжета, но за да напиша книга, ми трябва пълна самота, за предпочитане празна къща.

Лесно ли пишете при такива обстоятелства?

–          Някои значими белетристи често твърдят, че роман се пише трудно. Май Антъни Пауъл е казал, че това е като да се занимаваш с външна политика: трябва да си готов да го правиш всеки ден, както и да се чувстваш. Аз обаче не обичам да пиша за нещо, което не ми е ужасно интересно. Чакам да ми стане интересно и това вероятно забавя нещата. Пък и често пътувам.

Това помага ли ви да пишете?

–          То е жизненоважно. Нищо не може да се сравни с пътя, ширнал се пред теб, с усещането, че виждаш нещата по съвсем нов начин. Тук става дума не да срещам и да виждам нови лица, да чувам нови истории, а за това да възприемам по нов, свеж начин нещата. Така завесата се вдига за ново действие.

В много свои романи и разкази описвате хора, главно мъже,подложени на изпитание. Има ли някакъв драматизъм в това?

–          Е, животът е изпитание, нали? Непрекъснато сме подлагани на проверка. Пък и това е обичаен похват в литературата. И разбира се, често става дума за смелост.

 Ако трябва да изберете две книги, с които искате да бъдете запомнен, кои ще са те?

–          „Игра и забава” и „Светлинни години”.

 Къде написахте „Игра и забава”?

–          В Гринич Вилидж, в Ню Йорк. Живеехме в предградията и ходех там да работя.

Откъде дойде заглавието, то е взето от Корана?

–          Чел съм Корана, но този цитат го видях в една статия.

За разказвача „зелената буржоазна” Франция е нещо като светите земи. Тази част ми се струва автобиографична.

–          Възможно е и да не харесваш Франция. Керуак отива в Париж и след два дни се връща с думите, които и досега се помнят, че той „го е отхвърлил”. Но Керуак е изключение от правилото. Ако си с отворени очи, ще видиш колко привлекателна може да бъде Франция.

Когато „Игра и забава” излиза за пръв път, ви приветстват като писател, който „прославя обредите на еротично новото”, но и ви критикуват за „яростно еротичните сцени”.

–          Еротиката е сърцевина и същност на романа. Това е очевидно. Ако използваме израза на Лорка, замисълът ми беше книгата да е „похотлива”, но чиста, исках да опиша неща, които в известен смисъл са неизразими, ала в същото време няма как да им устоиш. Като човек, който е пътувал много, знаех и че тръгнеш ли на път, всъщност тръгваш да търсиш любовта. Без това всяко пътуване е стерилно. Идеята е за живот, който съчетава секса и архитектурата – според мен книгата е за това, но то не я обяснява.  „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде.

Свързани заглавия

Обявиха победителите на „Donald Windham Sandy M. Campbell Literature Prizes”

30-те най-очаквани книги през 2013 г.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …