Начало / Интервюта / Габриел Зевин, автор на „Книжарничката на острова“: Книжарниците са културен център на живота ни

Габриел Зевин, автор на „Книжарничката на острова“: Книжарниците са културен център на живота ни

Габриел Зевин е американска писателка, родена през 1977 г. Завършила е „Английска и американска литература“ в „Харвард“. Започва кариерата си като музикален критик. През 2005 г. излиза първият й роман – „Elsewhere“, който печели наградите „Quill award“ и „Borders Original Voices Award“. Последният й, осми роман, „Книжарничката на острова“, влезе в бестселър класацията на „Ню Йорк Таймс“. Книгата излезе и на български. Зевин пише и с псевдонима Аня Баланчин. Писателка даде интервю специално за читателите на lira.bg.

––––––––––––––––

Очаквахте ли международния успех на „Книжарничката на острова“?

–              Надявах се на това, но никога не съм очаквала някоя от моите книги да има чак такъв успех. Всяка година излизат толкова много книги. В живота много повече книги се провалят в сравнение с тези, които успяват.

Хареса ли ви българската корица на книгата?

–            О, да, мисля, че много автентично предава атмосферата и автентичното усещане за книжарница.

Представяте ли си „Книжарничката на острова“ като филм, кой би играл в него?

–              Докато пиша, не си представям книгите си като филм. Но бих се радвала много, ако я екранизират. Мечтата ми е някой като Хоакин Финикс да изиграе Ей Джей.

Някога работили ли сте в книжарница?

–              Не съм, но съм прекарала много време в книжарници и съм пръснала много пари в тях. Когато се борех да пробия като писател, винаги купувах книги, преди да си купя храна.

Как би изглеждала перфектната книжарница според вас?

–              Бих казала – като на корицата на българското издание на книгата ми.

А какъв би бил перфектният книжар за вас?

–              Малко съм срамежлива. Харесвам, когато книжарят ме оставя да разглеждам дълго. Харесвам книжарници, в които има много препоръки за книгите – онези малки бележки, които слагат по лавиците с ревюта.

От какво има нужда една книга, за да стане бестселър?

–              Ако знаех, всяка моя книга щеше да е такава. По принцип мисля, че хората четат книги със смисъл, но заобичват дадена книга заради героите. Освен това аз пиша за нещата, които ме тревожат в света. Ако това, което ме вълнува мен, вълнува и другите хора, тогава книгата има по-голям финансов успех.

А книжарите могат ли да допринесат за успеха на една книга?

–              О, препоръката на книжарите има огромно значение. Около 150 000 книги се публикуват годишно в САЩ. Как един човек може да се ориентира сред тях. Книжарите са нашите куратори.

Напоследък в САЩ има напрежение между независимите книжарници и големите вериги. Джеймс Патерсън например взе страна и спонсорира малките книжарници . Какво е вашето отношение към това?

–              О, това е огромен проблем, много сложен, финансово и политически. Наскоро изнесох лекция за това. Мисля, че за градовете е добре да имат колкото се може повече книжарници. Те са доброто в едно общество. Правят повече от това просто да продават книги. Книжарниците представляват културен център на живота ни. Французите имат закон, който защитава книгите като необходимост, като водата и електричеството. Не бих имала против да има такъв закон и в САЩ.

Кое е по-лесно за вас – да пишете за възрастни или за подрастващи?

–              И двата жанра са трудни и предлагат различни предизвикателства. Всяка книга, която съм написала, няма значение за каква аудитория става дума, представлява предизвикателство.

Има ли по-голяма отговорност при писането и препоръчването на книги за тийнейджъри?

–              Веднъж чух един писател да казва, че когато пишеш книга за по-млада аудитория, можеш да пишеш за каквото си искаш, но трябва да им даваш надежда. Надеждата е разликата между писането за подрастващи и това за възрастни. Но, докато се развивах, вече започнах да вярвам, че и възрастните имат нужда от надежда.

Напоследък сред младите читатели най-популярни са антиутопиите – книги като „Игрите на глада“ „Дивергенти“ и т.н. Защо?

–              Модата идва и си отива. Една година са вампири, на следващата – всички обичат фентъзи, след това всеки мрази фентъзито и предпочита анетиутопиите, после – реализъм. За десетте години след публикуването на първия ми роман, видях толкова много тенденции да идват и да си отиват. Мисля, че модата на антиутопията  е отражение на тъмната реалност, в която тийнейджърите си мислят, че живеят. Може би е по-хубаво да четеш за по-лош свят от този, в който живееш?

Кога разбрахте за себе си, че ще бъдете писател?

–              Баба ми имаше една електрическа пишеща машина и като бях дете обичах да пиша на нея. Винаги съм казвала, че преди да заобичам да съчинявам, обичах да печатам.

Пишете и сценарии, кое е по-трудно – да пишеш книги, или да пишеш сценарии?

–              Много е различно. Писането на сценарии е като създаването на архитектурен план. Но нямаш къща, докато нямаш хора, свързани с нея. Книгата е цяла къща, сама по себе си.

В книгата ви „Книжарничката на острова“ героят Ей Джей Факри пита една героиня: „Ти какво обичаш да четеш?“, „Кои са книгите, които най-много са ти повлияли?“ и „Коя е последната книга, която прочете?“. Вие как бихте отговорили на тези въпроси?

–              Обичам да чета книгите, за които хората, на които вярвам, ми казват, че трябва да прочета. Точно прочетох „Стоунър“ на Джон Уилямс, защото моят италиански издател ми я навря в очите и ми каза, че много ще я харесам. Беше прав. Любимите книги се променят всяка година и списъкът е много дълъг. Мисля, че лошите книги ни влияят точно както добрите.  Когато попадна на добра книга искам да се прибера у дома и да я започна отново. Искам да разбера как е постигнато магическото й въздействие. Чувствах се така, когато четях „ Waiting“ от Ха Джин, „Then We Came to the End“ от Джошоа Ферис, „The Interestings“ от Мег Уолицър, „Песента на Соломон“ от Тони Морисън,  „The Imperfectionists“ от Том Ричман, „The House of Mirth“ от Едит Уортън.

Какво има на нощното ви шкафче сега?

–              Планирам да прочета „Station Eleven“ от Емили Сейнт Джон Мандел и „We Are Not Ourselves“ от Матю Томас. Искам да прочета и Лиан Мориарти.

Четенето е самотно занимание. Как то може да свърже хората?

–              Споделянето на емоциите ни свързва. Ако вие и аз прочетем една и съща книга, вече сме свързани. Това е малко чудо.

Къде е мястото на книгата в настоящата ера на интернет, филми  и телевизия. Ще стане ли четенето старомодно?

–              Винаги сме имали и ще имаме истории. Те може да сменят формата си, но винаги ще са там.

А какво ви е отношението към е-книгите?

–              Още един сложен въпрос. А все още сме на начално ниво на развитие. Харесва ми удобството на е-книгите, но мисля, че има много, което не знаем за тях още. Например, наскоро прочетох проучване, че забравяме повече, когато четем електронен вариант. Физическият акт на прелистване ни помага да разберем нещата по-добре. Това ми се стори много любопитно. Или фактът, че когато купувате е-книга, вие всъщност не си купувате книгата, а само разрешение да я прочетете на определено устройство.

Преди да станете писател сте била музикален критик. Слушате ли музика докато пишете или докато четете? Какво предпочитате?

–              Понякога. Но установих, че ми е трудно да се концентрирам, когато музиката има текст. Затова слушам класика. Но напоследък открих, че способността ми да се фокусирам се е повишила. Затова сега слушам музика в зависимост от настроението си. Напоследък слушах доста рап, защото в последната книга, която пиша, има герой рапър.

Има ли полза от нечетенето и каква е вредата от четенето?

–              Според някои изследвания, хората, които четат показват много повече емпатия в сравнение с тези, които не го правят. Вредата от четенето може би е, че се отнасяте към хората с много повече емпатия, а тогава вече е трудно да мразите някого.

Интервюто взе Елена Бойчинова

Свързани заглавия

„Книжарничката от острова“ от Габриел Зевин (ревю)

Габриел Зевин: Ние не сме точно романи. Не сме и къси разкази. Ние сме събрано творчество (15 книги за книгите)

„Книжарничката на острова” от Габриел Зевин (анотация и отзиви)

 „Книжарничката на острова”  тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …