Франсис Фукуяма: Силни институции, силна държава

Франсис Фукуяма е преподавател в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли” към Станфордския университет. Известен е в България с книгите си „Краят на историята и последният човек”, „Строежът на държавата”, „Големият разлом” и др. Пише редовно за „Уолстрийт джърнъл“ . Текстът е публикувана на български от БГНЕС.

Правилата са от основно значение за икономическия растеж, сигурността и като цяло всичко добро за цивилизацията трябва да се осъществява в контекста на правилата. Ако погледнете историята на човешката цивилизация, ще забележите, че тя е нарастваща група от правила, които ни позволяват да взаимодействаме на много различни равнища. Ако нямахме правила, нямаше да умеем да управляваме ежедневието си в почти всеки един аспект.
През ХVІІІ в., след Френската революция и Промишлената революция, Западът излезе напред от гледна точка на способността си да изгражда държави. Причината за това е, че Западът постигна баланс между три ключови институции. Първата от тях е самата държава. Китайците създадоха много съвременно изглеждаща държава преди около 2000 години. Но мисля, че държавата и държавните институции трябва да бъдат балансирани чрез върховенство на закона и демократична отчетност, така че генерираната от държавата власт да бъде използвана в обществен интерес, да бъде предсказуема, да защитава правото на собственост, а оттам и чуждестранните инвестиции и търговията. След като бяха създадени тези институции, Западът дръпна напред, защото успя да създаде богатство чрез нови технологии и много по-сложни организации.

В Китай липсват правила и пряка демократична отчетност, но в известен смисъл страната е поела по път на реформи, които до голяма степен приличат на европейския път. В същото време там съществува централизирана бюрокрация, а когато има бюрокрация, има и правила, бюрокрацията живее от правила. Така че в Китай се наблюдава не точно върховенство на закона, а управление чрез закона. Мандатите на китайските лидери са ограничени до десет години. Ако някои от автократите в Близкия изток имаха ограничен мандат от десет години, мисля, че щяха да бъдат запомнени с добро. Така че според мен основното предизвикателство пред Китай не е изграждане на краткосрочна демокрация, а на нещо, което прилича повече на върховенство на закона, ограничаващо не само обикновените хора, но също и лидерите.

Държавната власт, за да не бъде просто сурова власт, трябва да бъде прецизно легитимирана. В малко от страните, създадени след колониализма в Близкия Изток, властта беше прецизно легитимирана. Например французите поставиха алауитите начело на Сирия, малцинство, което беше мразено от голяма част от останалото население. Ирак беше сглобен от три автономни провинции, това не беше естествен политически съюз. Така че макар привидно тези страни да имаха силна държава, им липсваше легитимност и различни удари отвън просто ги тласкаха до ръба на бръснача с усещане за провалена държава.

Африка е друга история. Там никога не е имало силни традиционни държави преди европейския колониализъм. Истинският провал на европейците в този регион беше не това, че създадоха жестоки авторитарни режими като в Конго, а че не инвестираха в държавни институции. Това е в рязък контраст със случилото се в Хонконг, Сингапур или Индия, където британците останаха дълго време и дадоха на индийците бюрокрация, армия и други държавни институции.

Книги от Франсис Фукуяма тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔