Артър Милър: Най-разпространените елементи в света са водород и глупост

17.10.2014 Автори

Днес, 17 октомври, се навършват 99 години от рождението на американския драматург Артър Милър. Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър” и награда „Принцът на Астурия”. Известен е и с брака си с Мерилин Монро. На български са преведени книгите му „Фокус” и „Избрани есета/Артър Милър”. Умира през 2005 г. Представяме ви цитати от Милър, публикувани в brainyquote.com.

„Не се лъжи да мислиш, че това, което не носи печалба, няма стойност.“

„Най-разпространените елементи в света са водород и глупост.“

„Ако вярваш, че животът си струва да се живее, вярването ще доведе до факт.“

„Понякога е най-лесно просто да си тръгнеш. А когато не можеш да си тръгнеш – тогава е трудно.“

„Книга, поема, пиеса – те са фантазии, превърнали се във вещи.“

„Предателството е единствената истина, която остава до края.”

„Опитвал ли е някой да си спомни любовта? Това е като да си припомниш аромата на роза под стъклен похлупак. Може да видиш розата, но няма да усетиш аромата.”

„Драматургът живее в окупирана страна. Ако не можеш да живееш така, си свършен.”

„Това, което сме ние, е голямо количество говорещ азот.”

„Всеки обича шегаджията, но никой не му дава пари.”

„Никога не се бий честно с непознат, момче. Така никога няма да напуснеш джунглата.”

„Намерил съм повече приятели на американската култура от Държавния департамент. И по-малко врагове, но това не е много трудно.”

„Добър вестник, предполагам, е нация, която говори на себе си.”

„Аз също я обичам, но нашите неврози не съвпадат.”

„Мисля, че е грешка изобщо да търсиш надежда отвъд себе си.”

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

„Където започва изборът, свършва рая, свършва невинността. Какво е рая, ако не отсъствие на нужда да избираш?”

„Без отчуждение не може да има политика.”

„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.“

„Най-добрата творба, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.“