Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 15 октомври, се навършват 200 години от рождението на Михаил Лермонтов. По този повод в родината му Русия се подготвя проект „Живое издание“ , който ще популяризира поета и неговото творчество, подобно на завършилата наскоро кампания „Ана Каренина“. На 3 и 4 октомври роднини на Толстой успяха да организират световен читателски онлайн маратон на класическия роман.
В Балшой театър днес ще се проведе тържествен концерт по случай рождението на поета, а в Пятигорск се открива славянският литературен форум „Златен рицар“, посветен на паметта му.
Лермонтов е роден в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на ХVІІ век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище. През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци. През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“. В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.
„Герой на нашето време“ тук
