Начало / Любопитно / „Живот в огъня. Изповеди“ от Марина Цветаева, съставител Цветан Тодоров (откъс)

„Живот в огъня. Изповеди“ от Марина Цветаева, съставител Цветан Тодоров (откъс)

Битие и съществуване

Липсата на редовни средства продължава да тежи върху ежедневното съществуване на Марина Цветаева и на нейното семейство. Техните доходи са силно ограничени и идват от дребните хонорари, изплащани на Марина Цветаева от руските емигрантски списания за нейните публикации, от малката стипендия на чешкото правителство и от помощта на приятелите, която се организира от Саломея Андроникова-Халперн. Към това се прибавят доходите от плетивата на Аля – от продажбата на някой шал, на някой пуловер; що се отнася до Сергей, той е неспособен да печели пари.

Пастернак знае за материалните трудности на семейството и се опитва да помогне; такъв случай му се отдава през 1928 г. Една негова позната, Раиса Николаевна Ломоносова (1888–1973), неотдавна е напуснала Съветска Русия. Тя има там близки, които живеят в нужда, докато в Италия, където живее, и по-късно в Съединените щати, тя не е лишена от средства. Пастернак я моли да помогне на Марина Цветаева, докато той се наема да даде пари на нейните близки. Така се заражда кореспонденцията между Ломоносова и Марина Цветаева, които обаче физически са далече една от друга. Двете ще си пишат до края на 1931 г.

В едно от първите си писма Марина Цветаева описва своето семейство и самата себе си.

До Раиса Ломоносова

Meudon (S.-et-O.)

2, avenue Jeanne-d’Arc

12 септември 1929 г.

Скъпа госпожо Ломоносова (забравих бащиното Ви име, срамота – при говор идва само, а така, отделено, убягва – поне на мен. Малкото име – помня). Колко жалко, че не стигнахте до Париж и какъв срам, че Ви го казвам едва сега, почти половин година по-късно.

Работата не опира до „наканването“ да пиша, а до свирепостта на живота. Ставам в седем, лягам в два, че понякога и в три – и какво има в този промеждутък? – бит: пране, готвене, разходка с момченцето (обожавам го, обожавам да се разхождам, но не мога да пиша, разхождайки се), чинии, чинии, чинии, кърпене, кърпене, кърпене – и кроене на нови неща, а толкова не ме бива! Често от цял ден не ми остава и половин час за себе си (за писане), защото не забравяйте и хората: гостите – или тези, които имат нужда от вас.

В семейството сме четирима: мъжът ми, за когото се омъжих, когато той беше на осемнадесет, а аз нямах седемнадесет  – Сергей Яковлевич Ефрон, бивш доброволец (от Октомврийска Москва до Галиполи – всичко, винаги в строя, освен лазаретите (раняван е три пъти) – после студент в Прага, ученик на Кондаков (за когото сигурно сте чували – иконопис, археология, старини, – осемдесетгодишно светило) – сега е един от най-влиятелните – не искам да кажа водачи, не защото не е водач, а защото водач е нещо друго, просто като махнем „един от“ – сърце на Евразийството. Вестник Евразия, единствен за емиграцията (а и в Русия) е негова идея, негово дете, негова тежест, негова радост. По нещо, по много неща, а главно: по съвест, по отговорност, по дълбоката сериозност на характера си, прилича на Борис, но е по-мъжествен. Борис сякаш е женственото проявление на същите качества. Това за мъжа ми. После идва Аля (Ариадна), детето на моето детство, скоро ще стане на шестнадесет, чудесно момиче, не Wunder-Kind, a wunder-bares Kind , преживяло с мен цялата Съветска (1917 –1922) епопея. Пазя нейни (собственоръчни) записи, рисунки и стихотворения от петгодишна възраст (стихотворенията ѝ от шест са в моята книжка Психея – „Стихотворения на дъщеря ми“, които мнозина считат за мои, макар изобщо да не приличат). Сега е по-висока от мен, красива, по-скоро германски тип – от Kinder-Walhalla  – Две дарби: словото и молива (още не четката), тази зима учи (за първи път в живота) при Наталия Гончарова, т.е. тя я оставяше да присъства. – И прилича, и не прилича на мен. Прилича по страстта към словото, към живота в него (о, не е влияние! по рождение), не прилича със своята хармоничност, дори идиличност на цялото си същество (о, не е от възрастта! помня моите шестнадесет). Накрая – Мур (Георгий) – „малък великан“, „Мусолини“, „философ“, „Зигфрид“, „le petit phénomène“, „Napoléon à Sainte-Hélène“, „mon doux Jésus de petit Roi de Rome“  – всичко това са отзиви на познати и непознати – руснаци и французи – а за мен си е просто Мур, какъвто и трябва да бъде. Сега е на четири и половина, с ръст на осемгодишен, тежи 33 кила (аз съм – 52), купувам му дрехи като за дванадесетгодишен (NB! французин) – сериозен в разговора, необикновено подвижен, обича 1) животните (всички са добри, ако ги нахраниш); 2) колите (уви, уви! мразя ги); 3) семейството си. Роди се на 1 февруари 1925 г., по пладне, в неделя. Sonntagskind . Още в Москва, през 1920 г. написах за него:

Забравили защо са тука,

всички жени ръцете ти целуват.

Ти цял си струна! От славянска скука

няма и помен в твойта хубост!

(ПРЕВОД НАДЯ ПОПОВА. ИЗ СТИХОТВОРЕНИЕТО „СИН“)

Свързани заглавия

Книга за живота на Марина Цветаева излиза на български

„Живот в огъня. Изповеди“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …