Лира Литературно-рекламна Агенция
Лорънс Блок е американски автор на криминални романи, роден през 1938 г. Най-известна е поредицата му с частния детектив Матю Скъдър. Действието в романите се развива в Ню Йорк. На българския книжен пазар вече е и неговият бестселър „Билет за отвъдното“. Филмът по романа предстои да тръгне и в родните кина. Други негови книги, преведени на български, са „Убийства по списък“, „Убиец на повикване“, „Малък град“, „Всички цветя умират“ и др. Представя ме ви интервю с Блок, публикувано в screenwritersutopia.com.
–––––––-
Г-н Блок, вече 6 десетилетия сте писател.
– Да, нещо такова. Първата ми книга май излезе през 1958 г. Какво да ви кажа, времето лети.
Как се стигна до адаптацията на „Билет за отвъдното“ от Скот Франк?
– Книгата излезе през 1992 г., ужасно дълго време преди Франк да се свърже с мен с идеята да направи филм. Мисля, че някъде през 1994-1995 г. получих офертата за първи път. След това, естествено, отне много дълго време, за да стане сделката. Преди време снимките едва не стартираха с участието на Харисън Форд в ролята на Скъдър. Впоследствие обаче всичко се разпадна. Форд реши, че не желае да играе ролята.
Режисьорът Франк заяви, че вие винаги сте си представяли Лиъм Нийсън в главната роля. Трябва да сте се развълнували, когато той се включи в проекта?
– Точно така. Той се включи неотдавна. След първия провал студиото „Jersey Films“ мисли върху различни варианти, но накрая се отказа. Вече не вярвах, че проектът ще се осъществи, когато се натъкнах на Франк. Той ми каза, че все още не е изгубил вяра. Въобще обаче не се знаеше какво и кога може да се случи. Изведнъж обаче Скот се свърза с мен и агентът ми и ми каза, че Лиъм се качва на борда и нещата ще се получат.
Представяхте ли си го, докато писахте?
– Рядко си представям физическия образ на персонажа, когато пиша.
Франк се отклони малко, махна някои герои, но мисля, че улови същността на книгата. Съгласен ли сте?
– Напълно. Направихме някои задължително промени, той направи някои, които може би аз не бих направил, предполагам би си признал и някои грешки. Може би факта, че изряза приятелката на Скъдър. Важното е, че Франк напълно автентично представи света на Скъдър. Разбра персонажа. С малко късмет ще има още филми и ще разкажем още от историята.
Разкажете ни как се сетихте за Скъдър?
– Започнах през 1973-1974 г. Тогавашният ми агент ми каза, че бих имал успех с поредица за кораво ченге от Ню Йорк. Веднага обаче осъзнах, че не искам да пиша за полицейски служител. Макар да харесвам романи с главен герой полицай, те не са това, което искам да пиша. Тогава изникна перспективата за самотник, аутсайдер, бивше ченге. Така се роди Скъдър.
Знаехте ли накъде ще отиде поредицата още в началото?
– Не. Мислех, че Скъдър ще си умре като самотник на някой стар стол в бар. Или черният му дроб щеше да го предаде, или аз щях да спра да пиша. Но повествованието тръгна в друга посока. По онова време детективските романи представяха свят, който не се променяше. Героят не остаряваше. Аз реших да вкарам реализъм в романите. Скъдър щеше да остарява и това налагаше промени в неговото възприятие.
Вие имате много книги за писането.
– Това са инструктажни книги. Не точно съветват, ами показват как аз съм успял. Удържат на теста на времето и това много ми харесва.
Работите ли върху нов роман за Скъдър?
– Не. Последно излезе сборник с разкази за него, озаглавен „The Night and the Music“. Но едва ли ще продължа поредицата.
Какво ви кара да продължавате да пишете след толкова време?
– Със сигурност не е, защото си мисля, че светът се нуждае от още мои книги. В последните години на няколко пъти си мислех, че е време да спра да пиша романи. Не да спра съвсем да пиша, а просто да пускам някой разказ от време на време. Обаче се оказа, че от време на време изпитвам нуждата да напиша нов роман. Казват, че писателите не могат да спрат. Не можех да повярвам на глупостите, които се изговориха за Филип Рот, когато стана ясно, че спира с писането. Човекът писа толкова години и беше страхотен. Може би просто се е уморил от това. Половината от хората го оплакаха, а другите едва ли не го приеха лично. Не ги разбирам.
Фото: lawrenceblock.com
„Билет за отвъдното“ тук
