Лира Литературно-рекламна Агенция
Ние, хората, не сме точно романи. Не сме и къси разкази. В крайна сметка ние сме събрано творчество.
Във всяка книжарница, в почти всеки литературен клуб в САЩ, Северна Америка и други места по света се обсъжда новата книга на Габриел Зевин – „Книжарничката на острова”. Рядко някоя книга впечатлява така хората и от двете страни на книжната верига – книжари и читателите. И има защо. Авторката Габриел Зевин е направила нещо старомодно и рядко срещано напоследък – написала е прекрасен роман – без претенциите за екстравагантност, без модернистични похвати. Красива история, която е едновременно трогателна и забавна, лишена от досадна сантименталност. И най-вече – изпълнена с великолепен оптимизъм за бъдещето на книгите и книжарниците и за хората, които обичат и двете.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи…
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.
„Книжарничките и библиотеките ни дават определението за добро, казва Зевин. Когато влезеш в някоя от тях, го правиш не за да оцелееш – от тях не вземаш вода или храна, правиш го, за да разшириш интелектуалния и емоционалния си живот, както и живота на хората, които познаваш. Доказано е, че четенето пробужда емпатия в хората, особено сред младите”, нещо което Зевин оценява изключително добре от позицията си на автор на романи за тийнейджъри и за възрастни.
Романът е умен, забавен, неочаквано сериозен и на моменти тъжен. „Исках да пиша весели неща, но тъжните дойдоха заедно с тях. Така е в живота. Губиш, продължаваш, печелиш, продължаваш, израстваш и от болката, и от радостта”. Книгата „Книжарничката на острова” печели сърцата на читателите именно защото не се бои от силните емоции. „Имам усещането, че напоследък думи като „емоционално” и „сантиментално” се възприемат като нещо лошо. Но аз не искам да чета неща, които не могат да ме накарат да почувствам нищо.”
За автора
Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на „Гънс енд Роузес” довежда до първата й работа като музикален критик. Любовта й към писането я отвежда в „Харвард”, където завършва със степен по английска литература.
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства – майка й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” , има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите.
„За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” – съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.“
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са, потвърждава Габриел. Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”
ОТЗИВИ
„Роман, написан от сърце, за хора със сърца. Нито един човек, който някога е обичал книгите и книжарниците, няма да устои на разнообразните очарования на тази книга. Започнах да се усмихвам, докато четях първата страница, усмихвах се и се усмихвах до самия край, когато потекоха и сълзите ми.” – Кристи Олсън Дей, „Галери Букшоп”, Мендочино, Калифорния
„Забавна, нежна и трогателна, тази книга ни напомня защо всъщност четем и защо обичаме. Габриел Зевин е умел автор, умна и духовита, а любовта й към книгите струи от всяка страница.” – Publisher’s Weekly
„Този изключителен роман не е просто посветен на света на книгите – той е и възхвала на любовта, страстта, доверието, обвързването, приятелството и жертвоготовността, на всички ценности, заради които този живот наистина си струва да се живее. За мен бе истинска наслада да го прочета.“ – Бил Кузумано, „Никълас Букс”, Ан Арбър, Мисури
„Книжарничката на острова“ е абсолютно завладяваща книга – омагьосваща като приказка, но в тази приказка магията са книгите. Романът на Зевин ни напомня какво е всъщност значението на книгите, че те ни свързват с цялото човечество и ни помагат да преоткрием собствената си човечност. Историите са това, което ни прави хора, а тази история не само ме очарова, аз се почувствах част от нея.“ – Майкъл Фрейзър, „Джоузеф Бет Букселърс”, Синсинати
„Книжарничката на острова” тук
