Любина ЙОРДАНОВА
Героите на този роман са безименни. Те са млади и пълни с живот. Бунтуват се, защото не искат да приемат шаблоните, които обществото им налага. Искат да променят света. Обичат се фанатично.
Те катерят опасни върхове заедно – така изпитват собствените си сили и доверието на човека отсреща. Любовта им е приказна, но за кратко, докато не се изражда в нещо крайно нечовешко – насилието. Насилие над себе си, над другия, над хората около тях.
От влюбени те се превръщат в убийци. Неволно, но безвъзвратно. Една вечер в Париж. Всичко се обърква, заради липсата на белезници. И те бягат. Качват се в грешното такси, което ще ги отведе до грешните действия, до грешно изстреляните куршуми, до грешно пролятата кръв, до безсмислено отнетите животи.
Той умира. Тя остава жива. Намират я наведена над него, целуваща го за последно.
Тази книга е вдъхновена от реални лица и събития, случили се в Париж през октомври 1994 г. Тогава Флоранс Рей и Одри Мопен, млади анархисти, убиват петима души, включително трима полицаи.
Дали това е криминална история? Не бих я определила точно така.
Това е вечната история на изгубените и търсещи пътя към свободата.
Това е историята на младостта, която протяга ръка към хоризонта, за да се хване в по-доброто бъдеще, но пада в пропастта на безумието и смъртта.
Истинската революция е онази, която се случва вътре в човека!
Единствената възможна революция е любовта!
„Независими сърца“ тук