Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Малко автори от Холандия знаем, тази литература обикновено свързваме с Ане Франк и Робърт ван Хюлик. Или туристически разпознаваме Амстердам с осветените канали, кофишоповете, и кварталите с червени фенери.
„Вечерята“ на Херман Кох допълва пъзела. Защото е моментна социално – битова снимка, при това с високо качество. Написана ангажирано и с онзи хладен присмех,с който Европа ни отхвърля.
Сюжетът тук примамва в скъп ресторант със семействата на двама братя – единият виден политик,другият – затворен в мислите си бивш учител.Съпругите им завършват образа – първата с крещящ сексапил, втората като семпло олицетворение на средната класа.
Какво ги събира? Често изпълняваме подобни ритуали – неизбежната роднинска връзка,която консумираме извън дома,проблемите по-лесни за решаване,когато ги поставим върху маса. Но представете си, че те не се окажат преодолими грешки на растежа, а тежки престъпления, извършени от собствените ни деца, тогава една вечеря става пир по време на чума. Поглъща етапите на живота ни до този пречупващ миг.Разраства се до битка със закона,плъзва из социалните мрежи,опипва най-незабележимите наглед детайли.
Така е структурирана книгата, отделните глави наречени аперитив,предястие,основно, десерт, бакшиш, разказват историята на капсулирано,алчно за зрелища общество,скрито зад прозрачни маниери и лустросан етикет на поведение.
Разтърсващ текст за онова, което ни изяжда отвътре.След прочита му трудно ще преглътнем факта, че с действията си ставаме храна за нещо много по-силно от нас, лишено от хуманност,неспособно да отгледа свое продължение във времето. А кой плаща сметката накрая?
„Вечерята“ тук
