Лира Литературно-рекламна Агенция
В интригуващата си книга „Микромотиви и макроповедение“ нобеловият лауреат Томас Шелинг – професор по политическа икономия в Харвард, разяснява какво се случва, когато постъпките ни водят от гледна точка на цялото до резултати, които няма как да бъдат предвидени чрез индивидуалните поведения. Илюстрирайки тезите си със забавни примери-главоблъсканици, авторът сочи защо повечето от живеещите в дадено общество подминават с лека ръка – та дори си позволяват лукса да не ги забележат – колективните последици от техните самостоятелно взети решения. И нещо важно: въз основа на тях с лекота разбираме каква е причината опитите да се правят обобщения за индивидуалните намерения, взимайки за отправна точка групови феномени, в крайна сметка са – в най-добрия случай – мошенически, защото често са освен всичко друго и напълно невъзможни. Всички примери, които Шелинг разглежда в книгата обхващат системите на поведение, отговори, адаптиране, които хората използват, за да реагират – или не – на случващото се около тях, не успяват да го разберат или просто не им пука. Чрез тях авторът отговаря на въпроса: как тези действия се пресичат с действията на другите така, че ефектът е неочакван?
Авторът изгражда лесни за приложение модели и първични аналитични системи и ги прилага към обществени проблеми като сегрегацията по раса, пол, възраст и доход, като по този начин успява да стигне до същността на въпроса. Целта на Шелинг е да покаже на разбираем език:
„Ситуациите, в които поведението или изборът на хората зависят от поведението или избора на други хора обикновено не позволяват да се правят обобщения или изводи за множеството като цяло. За да направим подобна връзка, обикновено се налага да се вгледаме в системата от взаимодействия между хората и тяхната среда, като тук имам предвид както взаимодействието на едни хора с други, така и взаимодействието между тях и колектива.“
Освен множество интересни примери, всеки екземпляр от българското издание на „Микромотиви и макроповедение“ съдържа „поща“ – лекцията, за която Шелинг е удостоен с Нобелова награда за икономика през 2005 г., е под формата на допълнителна луксозна вложка.
Проф. Томас Шелинг завършва Калифорнийския университет в Бъркли, впоследствие защитава докторантура по икономика в Харвардския университет. Автор на няколко книги за икономика, през 1977 г. Шелинг е отличен с наградата за политическа икономия „Франк Е. Сейдман“, а през 2005 г. си поделя с Робърт Ауман Нобелова награда икономика за приноса им в развитието на съвременното разбиране на конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите. Сега е професор по политическа икономия в Института по държавно управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет.
ОТКЪС
Интерактивно поведение
Време е да дадем по-обширен списък на социалните дейности от обсъждания от мен вид. За начало нека се върнем към публиката в залата и да започнем от нея. Тази публика е пример за пространствено разпределение. Освен в залата хората се разпределят по подобен начин на плажовете, в предната част на автобуса; в начина, по който се блъскат на излизане от претъпкания театър и после лениво застават на тротоара, блокирайки възможността на хората, които все още се блъскат в театъра, да излязат; в начина, по който хората се струпват на партитата за правостоящи и рецепциите и начина, по който оформят тълпите на рали, на веселби или на спектакъл. В по-широк смисъл той показва модълът на съжителство. Той личи в движението на устремилите се към изхода на бейзболното игрище, в потеглянето от паркинга след баскетболния мач, в дистанцията между колите на магистралата и времето на пристигане на хората, които се нареждат на опашка, за да се качат на самолета или за да заемат местата си в залата преди представление.
Моделът на поведение, който покрива всички тези случаи, не е само един. Понякога хората искат да са близо един до друг, понякога – да са разпръснати; хората в периферията на тълпата може би се блъскат, за да проникнат в нея, а хората в средата ѝ се чувстват като в преса; ако всеки иска да бъде в центъра на тълпата, тя ще бъде гъста; ако всеки предпочита да бъде в периферията ѝ, ще бъде по-разпръсната, а може би дори няма да е тълпа.
По-сложно е поведението на хората, които искат да бъдат по-близо или по-далече от някои точно определени категории други хора. Хората се разделят и обединяват по пол, раса, възраст, език, облекло и социален статус, или в рамките на познанства и приятелства. Мотивите на отделните личности могат да доведат до поразителни и неочаквани колективни резултати.
В много колежи, които вече са съвместни и наскоро са се отказали от разделението на половете, възниква въпросът как биха се разпределили мъжете и жените в спалните помещения и трапезариите, ако можеха да избират съотношението мъже/жени, при което биха предпочели да живеят? През 70-те години в „Харвард“ имаше дузина общежития, а жените бяха ⅓ от населяващите ги. При тези стойности кръгът от възможности е доста ограничен. Би могло да има четири къщи за жени и осем – за мъже. Или пък ⅓ от обитателите на всичките дванадесет къщи да са жени. Може в осем къщи мъжете и жените да са поравно, а в останалите четири да са само мъже. Би могло една от къщите да е само за жени, в други четири съотношението да е наполовина, в други три да е 2:1, а в четири – да са само мъже. И така нататък.
Можем да го разберем дори ако направим предположенията си само за две общежития. По-удачно е да ги превърнем от спални помещения в трапезарии и да предположим, че всяка една би могла да побере по-голямата част пребиваващите, ако са по-близо един до друг. Как ще се саморазпределят мъжете и жените между двете трапезарии, ако са свободни да избират съотношението мъже/жени на двете места?
В най-лесния случай всички мъже и жени ще предпочетат съотношението 1:1 и ще изберат трапезарията, в която броят е почти изравнен. Да предположим, че има 120 жени и 100 мъже, че жените трябва да избират първи и всеки е наясно, че всички останали предпочитат процентното съотношение 50:50.
Жените очакват от мъжете да се разпределят в двете трапезарии пропорционално на броя на жените в тях, а ако жените не обичат пренаселените помещения, би трябвало да се разпределят поравно в двете трапезарии.
Сега идват мъжете и в момента, в който вече са дошли ¾ от тях, те могат да бъдат 40 в едната зала и 35 – в другата. Дошлите по-късно забелязват лекото несъответствие и избират трапезарията с по-изравнен брой. Така в едното помещение има 60 жени и 40 мъже, а в другото – 60 жени и 35 мъже. Трапезарията с 40 мъже е малко по-привлекателна и новодошлите отиват в нея. Сега там има 50 мъже, а в другата зала – 35. Разликата става още по-забележима и следващите 10 мъже отиват в залата с повече мъже; на едното място има 60 мъже и 60 жени, а на другото – 35 мъже и 60 жени. По-вероятно е последните 5 мъже да предпочетат помещението с повече мъже и така съотношението там ще е 60:65, а в другото – 60:35.
Ако мъжете в другото помещение са свободни да променят мнението си, може би 10 от тях ще решат, че си струва да станат и да се преместят в другата зала, тъй като приблизителното равенство в другата трапезария е чувствително по-добро от съотношението 1:2, в което се намират те самите. С преместването си в другото помещение десетимата ще променят съотношението на 75:60 и само леко ще разклатят приблизителното равновесие. Но в помещението, което са напуснали, съотношението е 25:60 и още няколко мъже, числено превъзхождани от жените приблизително в съотношение 3:1, предпочитат да отидат там, където съотношението е 5:4. Още 15 сменят залата и оставят след себе си 10 мъже в съотношение 6:1, а в препълнената съседна зала – 90:60. Три или две е по-добре, отколкото 6:1, така че и последните 10 мъже отиват в препълнената зала, променяйки съотношението на 100:60.
Крайният резултат е, че всички мъже, предпочитащи 50:50, сега са постигнали 100:60; при половината от жените броят им е надминат в съотношение 1,6:1, а другата половина вечерят без компанията на мъже. Никой мъж няма да се премести.
Ако насилствено преместим 40 мъже в трапезарията, където има само жени, всички мъже ще се зарадват на по-задоволителното съотношение. Същото се отнася и за всички жени. Но онези 40 няма да останат – помещението с повече мъже винаги ще е по-привлекателно за тях, дори и двете зали да са станали по-малко привлекателни след преместването на мъжете в търсене на по-атрактивно съотношение.
На финала всички жени, изоставени в трапезарията, в която няма мъже, ще настояват също да се преместят и всички ще се окажат в една крайно претъпкана зала.
„Микромотиви и макроповедение“ тук
