Лира Литературно-рекламна Агенция
От 1992 година църковният празник на Мъчениците София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на столицата София. Град, изтъкан от контрасти, обичан,но и отричан, един град, който събира 16,3% от населението на България (по данни на НСИ от 2013 г.). София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. Навръх празника Lira.bg Ви предлага 9 книги, в които столицата е главен герой:
„Непознатата София“ от Иван Бърнев – Буби и Любомир Юруков
Това луксозно издание предлага историята на град София в снимки. Но не тази, казионната история, а София на обикновените хора между 1878-1944. Какво е представлявал градът и как се е развивал, как са изглеждали улиците, сградите и хората в него. Къде са живели, работили и прекарвали свободното си време, къде са манифестирали и протестирали, къде са се учили и възпитавали, къде и как са пазарували и търгували, как са пътували.
„Моят роден град София“ от Райна Костенцева
Книгата представя увлекателно и завладяващо всекидневния живот на столичани в края на ХІХ и началото на ХХ век. Пред очите на читателя възкръсват улици, бани, църкви и джамии, публични домове, пазари, улични търговци, кръчми, театри… Сладкодумно, черпейки от първоизвора като очевидец на случващото се в новоизбраната столица, Райна Костенцева пише книга, която и днес изпълнява ролята на своеобразен пътеводител в душевността и манталитета на първите столичани – премного ориенталци, не толкова европейци. Тя разказва също и за своя род, за предсмъртната песен на Левски, за героизма и саможертвата на първостроителите на българската култура и държава, за шопските сватби, за рекета на общинарите, за браковете си с известните художници Август Розентал и Макс Мецгер…
„Моят роден град София“ от Киркор Асланян
Двете книги с едно и също заглавие (виж по-горе) не са еднакви. Всъщност за различни точно толкова, колкото са различни и съдбите на авторите им. Но общото е любовта, с която пишат за столицата. Асланян цял живот е живял в София и е видял много метаморфози – как изчезнаха цели улици, пасажи, как хората се промениха. Пише за родния си град само от любов към него.
В книгата на своите спомени авторът разказва за живота в някогашна София и за самия град – такъв, какъвто го е изживял и видял лично.
„Портрети на изчезваща София“ от Леа Вайсова и др.
Книгата събира единадесет биографични портрета на софийски къщи, строени преди 1944 г. Събрани разкази на собственици и съседи, реконструирани истории, затворени в архивите, описания на собствения ни опит като изследователи на един особен обект, постепенно изчезващ или дори изчезнал вече от непосредственото преживяване на обитателите на град София – това са портрети на „рушащи“ се къщи през 2011 г. Така книгата се превръща в уникална разходка из улици, изпълнени с истории. Истории, които ние като жители правим, но които остават в периферията на официалните символни пространства.
„Портрети на изчезваща София“ поставя въпроси, които вярваме, че си струва да задаваме: В какъв град искаме да живеем? И в този смисъл – какво искаме да пазим? Какво и как избираме да съхраним, защото е важно за нас като живеещи в София? Каква политика на опазване на изчезващото минало си струва да бъде провеждана?
„Софийски истории в кадър“ от Галя Йотова и Светла Петкова
„В този град може да се изгубиш, може и да се откриеш. Понякога ме дразни, препъва ме, обърква ме с неочакваните си изблици на мегаломания. Аз му се мръщя, карам се, дори го ругая. И той ми отвръща”, казва за София авторката Галя Йотова. Книгата събира фотографии, предаващи усещането на авторките за столицата.
„Разкази на едно софийско копеле“ от Валентин Пламенов
Една хроника на езика на софийските улици. Сборник с кратки, малки истории, като нарисувани пейзажи от ежедневието на столицата от 60-те, 70-те години нa 20 век. Вaлентин Плaменов поcтигнa едно лиpично, но безпощaдно точно животоопиcaние нa cвоето поколение. „Рaзкaзите нa едно cофийcко копеле“ е неговaтa лебедовa пеcен. Tовa е еднa неповтоpимa поемa в пpозa – зa поpивите, нaдеждите и paзочapовaниятa нa cвоето поколение. Нимa е мaлкa нaгpaдa зa един пиcaтел дa уcпее дa поcтaви диaгнозa нa вpемето cи?
„Българчето от Аляска. Софийски разкази“ от Деян Енев
„Маршрутът ми на пешеходец през София е един и същ от години – Петте кьошета, „Христо Ботев“, „Солунска“, площад „Славейков“, „Граф Игнатиев“, „Попа“. Доволен съм, че най-сетне успях да се поклоня на моята София със сборника си ‚Българчето от Аляска. Софийски разкази“, казва за сборника си самият Деян Енев. А за това, което той разказва вече може да питате и децата, след като влезе в училищната програма…
„Уличник. Истории на софийските улици“ от Васил Георгиев
Още с дебютната си книга Васил Георгиев се изстрелва в орбитата на най-добрите млади български белетристи, а скоро след това – с „Деград“ той спечели и наградата за нова българска проза „Хеликон“. „Тази книга съдържа 167 разказа за хората, събитията, местата и легендите, на които са наречени 167 софийски улици. От малко повече от три години съставям рубриката „Упътване” в списание „Една седмица в София”. Тук съм събрал най-доброто от написаното в тази рубрика и съм го пренаписал още по-добре.
Нямам претенции да съм последният български енциклопедист, заради това е напълно възможно някъде да съм пропуснал нещо, което на друг ще се стори важно. Опитал съм се да съчетая това, което историята е приела за установено и моето мнение по някои въпроси. Иронизирам някои устойчиви български митове, като по много въпроси се отклонявам от общоприетите шаблони за събитията, което смятам за важно достойнство на книгата. Надявам се някои от стереотипите, които устойчиво тровят разбирането ни за живота и миналото, да останат затворени в същото това минало, след като затворите последната страница“, споделя за „Уличник. Истории на софийските улици“ авторът.
„#НаживоотСофия“ от Александър Шпатов
Александър Шпатов се утвърди като един от най-популярните млади хроникьори на столичния живот, а последният му проект е удар в десятката. Освен това младостта и инициативността на младия столичанин го поведоха по пътя на нестандартното – „#НаживоотСофия“ стана първата родна книга с приложение за мобилни телефони, а изненадите около книгата тепърва предстоят. Колкото до разказите – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2… Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.
