„Деликатност“ от Давид Фоенкинос (ревю)

11.09.2014 Читатели

Любина ЙОРДАНОВА

Деликатност: същ. ж.р.
1. Проява на вежливост; тактичност.

Деликатен: пр. (лат. delicatus).
1. Нежен; изтънчен; изискан. Деликатни черти на лицето. Деликатен аромат.
2. Крехък. Деликатно здраве.
3. Труден; опасен. Деликатна ситуация. Деликатна маневра.
4. Вежлив, тактичен. Деликатен човек. Деликатно внимание.
Лит. В деликатни отношения съм с някого; в хладни, в лоши отношения съм с някого
Неодоб.: Престорен; претенциозен. Правя се на много деликатен.
(„Ларус”)

Ето това e значението на думите „деликатност“ и „деликатен“ на страниците на „Ларус“. В живота всички знаем, че нещата не са толкова простичко обяснени и разбираеми както в речниците. Разбира се, винаги има изключения, ако попаднем на подходящите страници, които не само да ни разтълкуват думата „деликатност“, но и да ни накарат да я почувстваме и преживеем, докато четем. В литературата най-добрият избор в това отношение е едноименният роман на Давид Фоенкинос.

Тази книга въздейства силно и прави невъобразими неща с емоциите на четящия. Разплаква те, докато четеш за последните мигове на двамата влюбени, за погребението на Франсоа и за полуживата Натали, която не може да се съвземе от огромната загуба.

Разсмива те, заради нелепите и забавни ситуации, в които попадат мъжете Шарл и Маркюс, докато се опитват да достигнат до сърцето на Натали. А и тя самата често те кара да се смееш на глас, докато бавно се събужда от съня на своите спомени, за да заживее в настоящето.

Разнежва те в онези моменти на случайно откритото щастие от Натали да бъде с някого, когото досега въобще не е забелязвала. Неудачникът Маркюс, който е болезнено невзрачен, се превръща в слънцето, което разпръсква тъмнината в живота й. А той го прави толкова естествено, ненатрапчиво и… деликатно, че ти се иска да го разцелуваш, ако беше някъде наблизо.

„Деликатност“ те милва с прекрасните си думи за една нова любов – толкова плаха и несръчна в началото, за да те прегърне накрая с най-красивата гледка на двама влюбени, които преоткриват себе си и целия свят, докато играят на криеница.

Нямам думи за Фоенкинос, защото стилът му на писане е уникален и достатъчен за един четящ – красив минимализъм, зареден с всичко.

Книги от Давид Фоенкинос тук