Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 8 септември, се навършват 210 години от рождението на германския поет Едуард Мьорике. Причисляван е към движението на романтизма в литературата. Членува в Швабската школа, чийто най-виден представител е Лудвиг Уланд. Поемите на Мьорике често са превръщани в песни от композитора Хуго Волф и впоследствие са станали част от германския фолклор. Мьорике умира през 1875 г. Представяме ви няколко стиха от поета:
„Сбогом“
„Сбогом!“ – Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.„Сбогом!“ – Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето
„Въпрос и отговор“
Ти ме питаш откъде ли
плахата любов у мен
ненадейно се засели
и ме грабна в своя плен.Но кажи, защо тъй диво
вятър птиците влече
и от кой потаен извор
живата вода тече?Ако можеш по поръчка,
вятърът ти усмири
и с магьосническа пръчка
сладостния извор спри.
„Идеалната истина“
Вчера подремнах в леса и момичето зърнах в съня си,
Както обичахме с него в детството да си играем.
То ми показа дъба, гдето кацнала бе кукувица,
Тя беше, както я виждат децата, голяма и пъстра.
„Ето! Това е то истинската кукувица! — извиках. —
Кой ми твърдеше, че уж била малка, невзрачна и сива?“
„На един пианист“
Ах, вижте жалкия му инструмент!
На тази стара, слаба кранта
Ще преброиш ребрата за момент,
Но ето че в ръцете на момчето
Тя става буен, благороден кон,
Отгледан под арабски небосклон!
Юздите не търпи жребчето,
То скача, цвили и зъбѝ открива,
Разтърсва сетне бяла грива —
Тъй морска пяна пръсва в миг, —
Но властно покорено от ездача,
Сълза отронва с горък вик…
О, чуй! Сега по златни стълби стъпва в здрача!
„Ненаситна любов“
Това, това е любовта!
На ласки тя е ненаситна.
Та има ли глупак в света
с вода да пълни сито?
Наливай хиляди години,
целувай вечно, до амина —
не можеш я насити!О, любовта от час на час
желание развихря —
целувахме се днес в захлас
и устни разкървихме…
Под ножа агне тъй кротува…
Бе кожата й гладка…
Тя молеше с очи: целувай!
И болката е сладка!Така отнине и довека,
такава любовта е!
Мъдрецът Соломон — човекът,
и той така я знае!
