Начало / Любопитно / Романът „Адела“ – предчувствие за „Лолита“ на Набоков

Романът „Адела“ – предчувствие за „Лолита“ на Набоков

Гарабет Ибрайляну (роден на 23 май 1871 г. в Търгу Фрумос; починал на 12 март 1936 г. в Букурещ) е литературен критик, теоретик, редактор, преводач от френски език, романист и знакова фигура за румънската литература от началото на XX век. В зрялата част от живота си е професор по история на румънската литература в университета в Яш, a между 1906 г. и 1930 г. е главен редактор на списание Вяца ромъняска.

Сред широката читателска публика писателят става известен с романа си „Адела“, написан през 1933 г., с който печели националната литературна награда за същата година. Това емблематично за румънската литература произведение сега излиза за първи път в превод на български език.

„Адела“ е философски роман, в който главният герой е любовта. Книгата се нарежда сред видните произведения на румънски романисти от периода между двете войни. Този период, известен като „Златният век” на румънската литература, е също така благоприятен и за много други национални литератури, включително и българската. Румънците, на фона на балканските си съседи, успяват да излъчат плеяда от писатели от световна величина в поезията и прозата, сред които са имена като Мирча Елиаде, Александру Македонски, Тудор Аргези, Джордже Баковия, Чезар Петреску, Камил Петреску, Михаил Себастиан, Макс Блекер, Джордже Калинеску, Йонел Теодоряну, Ливиу Ребряну, Джиб Михаеску, Жан Барт и др.

Модернистичните тенденции в литературата през 30-те години на миналия век присъстват и в романа на Ибрайляну – символистични експерименти с цветове, промяна в образи и изображение. Но за разлика от повечето свои съвременници, които се обръщат към града като сцена на модернистично изображение, Ибрайляну избира малко селище в подножието на северните Карпати, около което са други селища, планински върхове, крепости и манастири. Написан в първо лице единствено число, романът представя героя разказвач, който не само повествува, но и безмилостно се самоанализира. За разлика от други свои съвременници (като Джиб Михаеску, Камил Петреску, Джордже Калинеску и Макс Блекер), Ибрайляну не залита към изобразяването на откровени любовни сцени, повлияни силно от първия превод на румънски език на Любовникът на лейди Чатърли на Д. Х. Лорънс. Той предпочита да представи детайлно не сексуалния акт, а чувствения свят на докосването – на това, което развихря въображението и не му дава точна, финална определеност. От тази гледна точка Адела е изследване на неконсумирания любовен акт и представлява своеобразна естетика на това, което може да предшества този акт. „Какво се случва с една неосъществена мечта?” – пита поетът Ленгстън Хюз. Според Ибрайляну тя не експлодира, а имплодира, т.е. разривът е вътрешен, в самия герой.

Вече тежко болен, писателят създава роман, в който животът е вдишван с пълни гърди от двамата главни герои: 40-годишният лекар Емил Кодреску и магнетичната 20-годишна Адела. Двамата се срещат в планинския курорт Бълцатещ в областта Молдова, Северна Румъния. Заедно с тях ние се возим с файтони, изкачваме стръмни планински склонове, посещаваме кръчми и манастири, възприемаме денонощието в точни (дневни) и изкривени (нощни) образи, наслаждаваме се на движението на съзвездията по небосклона и съпреживяваме приближаването на двамата герои един към друг чрез жестове, думи и докосвания през погледа на разказвача – Емил Кодреску. През тази гледна точка (това, което Нортръп Фрай би определил като хибрид между изповед, романс и анатомия) всичко е видяно заедно с неговата противоположност, затова и нищо в Адела не може да бъде еднозначно до самия край на романа. Всяко действие подлежи на взаимноизключващо се интерпретиране. Адела се сравнява с всички минали любови на разказвача, вариации на тема „стара нечетлива снимка“ на собствената му мъртва майка, обикновените жени, които разказвачът среща по време на разходките си в курортното селище и околностите, както и с образите на кошмарните му видения – жените чудовища. Разказвачът се съпоставя с бившия съпруг на Адела – господин Л., с всички други мъже, както и със самия себе си – като млад и в момента, по време на екзистенциалната криза на 40-годишния мъж.

Авторът си поставя амбициозната цел да разкрие вечното женско начало, в което той вижда противоречащи си рационални родови инстинкти и безусловна нерационална любов. Посредством безкрайното съотнасяне на образи жената е изобразена в целия спектър от ангел до чудовище, превъплътена е в мит и реалност. Трябва да се отбележи, че ранните любови на разказвача Кодреску в романа, предадени в ретроспекция, са често трагично покосени от заболявания и са представени по-скоро като принадлежащи на света на ангелите, отколкото на земния свят. Адела принадлежи и на двата свята. Тя е обект на безкрайното възхищение на разказвача и е надарена с всички патриархални „женски“ добродетели, по-скоро присъщи на епохата, предшестваща модернизма. Но чрез образа й е показано как идеята за свръхчовека претърпява крах пред чудото на женската красота и душевност.

Заслужено романът „Адела“ е оценен високо от съвременниците на Ибрайляну, заради своя дълбок лиризъм и психологически дуализъм, както и заради енигматичната героиня. Приветстван е от видния критик Южен Ловинеску, както и от критика романист Джордже Калинеску, който отбелязва: „Адела“ е най-добрият роман, съдържащ психологически анализ, с който разполагаме.“. Десетилетие по-късно, в ключовата критическа студия История на румънската литература, същият критик ще напише: „Адела“ е романсът на казуист, преситен от сигурности и изплашен от противоречията, които изскачат на всяка крачка, на интелектуалец с парализирани еротични действия заради твърде много дисоциация.“ При появата му читателската публика го посреща въодушевено и се вълнува от логичния въпрос: дали главната героиня от романа има своя прототип. Изглежда отговор на този въпрос е намерен – за вдъхновителка на Адела се счита красавицата Олга Точилеску, асистент на професор Ибрайляну между 1923-1924 г. Тогава тя е на възраст 27 години, а Ибрайляну на 52. Съвременниците свидетелстват за публични сцени, повечето от днешна гледна точка безобидни, някои от които могат да бъдат открити в романа. Това са ситуации, при които двамата са давали поводи да се мисли, че близостта им надхвърля чисто професионалното общуване. Както е известно, фактът често побеждава фикцията, и тази истина си проличава в съдбата на красивата Олга. След като престава да е асистент на професора, Олга Точилеску се завръща в Търгу Муреш. След бързия развод, последвал първия й брак, се омъжва за втори път, както и разказвачът Кодреску съветва Адела след нейния неуспешен първи брак. Този брак обаче също е провален заради ранната смърт на втория й съпруг. Само месец след смъртта на Ибрайляну, по някакво иронично и трагично преливане на художествена фикция в реалност, при неизяснени обстоятелства в Плоещ умира Олга Точилеску.

Любопитен е и друг, чисто литературен въпрос: ако Адела и Кодреску си бяха разменили ролите в романа и той представляваше неин дневник? Щяхме ли да видим потвърждение на надеждите на четиридесетгодишния повествовател? Или пък тяхното жестоко опровержение, което по този начин да го превърне в ненадежден разказвач, подобен на онзи от Черният принц на Айрис Мърдок? Не е никак трудно, в относителността на времето, с която е пропит романът, да пренесем цялата история и в наши дни. Той е стар и богат (може да е лекар или адвокат), а тя топмодел или просто красива студентка. Срещат се на романтично място и се женят. След което се сбъдват, разбира се, основателните опасения на разказвача Кодреску. Физическата им близост и консумираният сексуален акт биха начертали (не само в руслото на житейска достоверност, а и според образците на световната литература) две възможни перспективи: тази от Лолита на Владимир Набоков и другата, от романа на Паскал Брюкнер „Горчива луна“, претворен на екрана от Роман Полански; и двете напълно кошмарни за твърде разсъждаващия и рационален повествовател. Може би наистина трябва да оценим, че Ибрайляну спестява тези възможности и позволява на героя си да съхрани неосъществената мечта непокътната, без да потъне във възможния и твърде вероятен ад.

Както всяка класика, така и „Адела“ има какво да ни предложи, дори и да не оценим по достойнство опита за съхраняване на променящия се образ на жената преди век. Освен че е вълнуваща любовна история, романът е и пътуване назад във времето към едни по-различни от нашите бит и култура, представени живо и запомнящо се. А вътрешната драма на един мъж на средна възраст със сигурност ще резонира в съвременния читател. Романът е и вдъхновен апотеоз на живота, осмислен от любовта.

(от предговора на преводача Христо Боев)

„Адела“  тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

224706_b

Да следваш последните птици на света

Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново Нежен и лиричен разказ за себеотрицанието в името на обещание, …