Начало / Интервюта / Кормак Маккарти: Приятелите, които са ми останали, са онези, които спряха алкохола

Кормак Маккарти: Приятелите, които са ми останали, са онези, които спряха алкохола

Макар и лауреат на наградата „Пулицър“, автор на роман, чиято филмова адаптация печели „Оскар“, писател с многомилионни тиражи, Кормак Маккарти (81) винаги се опитва да остане в сянката на общественото внимание. За целта той редовно отказва интервюта и за най-големите медии. Сайтът shortlist.com обаче събра някои малко известни факта за автора на „Пътят“ и „Тук няма място за старци“.

Първото телевизионно интервю

40 години след старта на кариерата си на писател Маккарти най-накрая се съгласява да даде интервю за телевизия. Прави го през 2007 г. за шоуто на Опра. Тогава най-известната жена – телевизионен водещ, избира книгата му „Пътят“ за книга на месеца в своя книжен клуб. Първите му думи в студиото са: „Не мисля, че ще се получи. Ако си прекарал много време в писане на една книга, едва ли ще ти е до говорене за нея“. Записът е направен в библиотеката на института в Санта Фе, където писателят прекарва повече от свободното си време.

За науката

Всъщност Маккарти предпочита учените пред писателите. Той самият отрича да спазва каквито и да било литературни тенденции и по собствените му думи не е прочел нито един художествен роман в последните години. За сметка на това чете научна литература и дори е редактор на последната книга на Лорънс Краус „Quantum Man“ за физика Ричард Файнман.

За писателя

Кормак не е много въодушевен от ролята си на писател, нито пък смята успеха на книгите си за съдба. „Понякога е трудно. Винаги си представяш една идеална картина на това, което би могъл да направиш, но никога няма да можеш да осъществиш. И все пак не спираш да опитваш. Всеки ден се опитваш да направиш нещо по-добро от предишния“, казва той.

 За писането

Маккарти никога не създава предварително пълен план за своите книги. „Това не е нужно. Трябва да имаш вяра на това, което в момента ти хрумва. Обикновено не знаеш откъде ти идва една книга. То е като някаква краста и ти не можеш да спреш да се чешеш“, споделя авторът. Пред Опра признава, че предпочита „кратки съобщителни изречения“, никога не слага две точки, кавички и смята за „ненужно да бележи страницата със странни малки знаци“.

За „Пътят“

„Пътят“ се появява в специфичен момент за автора. През 2002 г. Маккарти и малкият му син Джон се настаняват в стар хотел в Ел Пасо. Една нощ в два часа, докато Джон спял, Кормак погледнал през прозореца – нищо не се движело, но той чувал влаковете, които описва като „много самотен звук“. Тогава си представил как ще изглежда този град след 100 години. „Замислих се за малкото си момче и написах няколко страници. След около четири години се събудих в Ирландия и разбрах, че това не са само някакви страници от един дневник, а цяла книга. Книга за един мъж и едно момче“, казва писателят. „Пътят“ е посветена на Джон.

Когато попитали писателя какво читателите трябва да научат от книгата, той отговорил:  „Да се грижат за нещата и хората. Да разберат, че животът е хубав, макар да изглежда зле. Трябва да приемаме повече и да бъдем благодарни. Не знам на кого, но трябва да сме благодарни за всичко, което имаме.“.

За последния филм по негова книга

Режисьорът Джеймс Франко, който адаптира романа на Маккарти „Child of God“ за големия екран е един от най-литературно насочените специалисти в Холивуд. Негови адаптации има по книги на Чарлс Буковски (Ham On Rye), Уилям Фокнър (The Sound Of Fury) и др.

За пишещите машини

Кормак Маккарти използва една пишеща машина в продължение на почти 50 години. Той останал верен на своята „Olivetti Lettera 32“, за да напише почти всичките си художествени произведения и сценарии в периода от 1960 до 2009 г. През 2009 г. машината била продадена на търг на неизвестен ценител за $254 500, което е почти 10 пъти над оригиналната й цена. След това МакКарти похарчил $11, за да си купи абсолютно същата, но по-нова. Той продължава да я използва и до днес.

Първата книга

Първият роман на Маккарти „The Orchard Keeper“ е издадена от „Рандъм хаус“ през 1965 г. Кормак избрал компанията, защото била единственото издателство, за което бил чувал. Ръкописът попаднал на редактора на великия Уилям Фокнърг. Ърскин остава редактор на Маккарти в следващите 20 години.

За пиенето

В интервю за „Ню Йорк таймс“ от 1992 г. признава, че е отказал пиенето. „Приятелите, които са ми останали, са онези, които спряха алкохола. Ако има някакъв хазарт, който може да унищожи писането, това е пиенето“, споделя авторът.

За книгите

Маккарти признава, че не е почитател на писатели, които нищят въпросите за живота и смъртта като Хенри Джеймс и Марсел Пруст. „Не ги разбирам. Според мен това не е литература. Всъщност много писатели, които се имат признание, аз смятам за странни“. Все пак любимата му книга е „Моби Дик“ на Херман Мелвил. Дори критици твърдят, че неговата „Blood Meridian“ е повлияна именно от класиката на Мелвил.

За личния му живот

През 50-те години на миналия век ток напуска университета в Тенеси, за да се включи във военновъздушните сили за 4 години. С армията е командирован за 2 години в Аляска, където е водещ на радиопрограма. След това се връща в университета, но така и не го завършва. Женен е три пъти. Втората му съпруга – Ани ДеЛисъл, е била английска певица. Двамата живеят дълги години на остров Ибиса, където той пише „Outer Dark“. А жена му пък му служи за линотиписка, като набира книгата от 800 страници два пъти.

За „Тук няма място за старци“

Маккарти започнал да пише „Тук няма място за старци“ като сценарий през 80-те години, но скоро изоставил този формат. Творбата му излиза чак през 2005 г. – деветият му роман. Две години по късно братята Итън и Джоуел Коен  филмират книгата. Двамата се шегуват, че за да я обърнат във филм, единият просто държал книгата отворена, докато другият я преписвал,

През октомври 2007 г. сп. „Тайм“ публикува разговор между Маккарти и братята Коен за премиерата на „Няма място за старите кучета“. Писателят говори за личния си вкус към киното, като признава, че „не е голям фен на екзотичните чуждестранни филми“.

 Фото: amazon.com

Книги от Кормак Маккарти тук

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (11 февруари – 17 февруари)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева /за 19-и път в класацията/ 2. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *