Хулио Кортасар: От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота

26.08.2014 Автори

Днес, 26 август, се навършват 100 години от рождението на аржентинския писател и поет Хулио Кортасар. Той е представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази. Смятан е за ключов автор в латиноамериканския литературен канон На български са преведи девет негови книги – първата е „Южната автострада“ (1972), а последната е „Автонавтите на космострадата“ (2011). Умира през 1984 г. Представяме ви цитати от Кортасар, публикувани в goodreads.com.

„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“

„Паметта е огледало, което скандално лъже.“

„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“

„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно.“

„Суета е да вкараш в историята нещо различно от самата история.“

„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“

„Нищо не е по-комично от приемането на сериозността като ценност, която трябва да характеризира цялата важна литература.“

„Така си я караха, Пънч и Джуди, привличаха се и се отблъскваха, както и трябва да бъде, ако човек не иска любовта да свърши като картичка или като романс без думи. Но любовта, тази дума…“ – из „Игра на дама.“

„Да излезе, да направи, да приведе в ред не бяха неща, които помагат на човек да заспи. Да приведе в ред, какъв израз. Да направи. Да направи нещо, да направи добро, да направи пиш, да направи така, че да мине времето – действието във всичките му разновидности. Но зад всяко действие има протест, защото всяко действие означава да се излезе от, за да се стигне до, или да се премести нещо, за да бъде то тук, а не там, или да се влезе в онази къща, вместо да не се влиза, или пък да се влезе в другата до нея, тоест във всяко действие има приемане на някаква липса, на нещо, което все още не е направено, но може да бъде направено, мълчалив протест срещу непрестанната очевидност на липсата, на непълнотата, на недостатъчността на настоящето. Да вярваш, че действието може да даде пълнота или че сборът от действия наистина може да е равнозначен на един живот, достоен за това име, бе илюзия на моралист. По-добре беше да се откажеш, защото отказът от действие беше самият протест, а не неговата маска“ – из „Игра на дама.“

„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“ – из „Игра на дама“

„Музиката – меланхоличната храна за душите на влюбените.“

„Охлювът живее по начина, по който аз искам да живея. Той носи своя дом винаги със себе си.“

„Само ако живее абсурдно човек може да се отърве от цялата тази вечна абсурдност.“

„Човешката история е тъжният резултат от това всеки да се грижи само за себе си.“