Скот Уестърфийлд: Тийнейджърите се влюбиха в концепцията, че не е нужно да си пишат домашните, защото светът се срива

25.08.2014 Интервюта

Скот Уестърфийлд е американски писател, роден през 1963 г. Той пише научна фантастика. Известен е с творбите си „Грозните“, „Красивите“, както и трилогията „Левиатан“. Първите 2две части – „Левиатан“ и „Бегемот“, са достъпни в родните книжарници. Завършил е философия. Освен с писане, се занимава и с композиране на музика. Представяме ви интервю с Уестърфийлд, публикувано в wondrousreads.com.

––––––––

Какво ви вдъхнови за „Грозните“?

– Сестрата на моята съпруга работи в компания за специални ефекти. Тя се е занимавала с вълнуващи неща – правят дракони, работили са по филмите за Хари Потър. В началото се занимаваше с по-простички неща. Веднъж Киану Рийвс влиза с изгорена ръка. Те го снимат стотици пъти и търсят най-подходящите позиции, за да не се вижда раната. Тогава си дадох сметка как зад филмовите звезди има гигантски екип, който се грижи те да са перфектни. Тази обсебеност към съвършенството ме вдъхнови да пиша за възприемането на собствения външен вид.

Как направихте проучвания, за да създадете така наречения „перфектен“ свят? Да не четохте модни списания?

– Не, повече научни четива. Има много интересни материали затова какво хората навсякъде намират за привлекателно. Учени изследват всички точки на света – Китай, Австралия и т.н., за да разберат кои черти са универсално приети за красиви. Например симетрията. Повече по темата съм писал в книгите. Надявам се на хората да им е било интересно.

Пластичната хирургия е изключително популярна сред звездите!

– Да. Мисля, че дори е по-популярна в Южна Америка. „Грозните“ излезе в Бразилия и стана невероятен хит.

Коя книга от поредицата ви е любима?

– Може би „Красивите“. Защото там измислих езика на Красивите. Развих едно общество в книгата. Това е нещо, което не успях в пълна степен да направя при „Грозните“.

Защо смятате, че антиутопията е толкова популярна като жанр?

– От известно време е истинска сензация, съгласен съм. Хората си харесват един жанр и искат да го четат. Появява се нещо като „Игрите на глада“ и популярността скача страхотно. Постапокалиптичните филми и тези за зомбита също изиграха роля. Тийнейджърите се влюбиха в концепцията, че не е нужно да си пишат домашните, защото светът се срива. Освен това, да четеш книга, която те отвежда на различно, интересно и вълнуващо място, винаги е било интересно за читателя.

Кажете повече за „Бегемот“ – втората част от поредицата „Левиатан“.

– В „Бегемот“ действието се развива в Истанбул, в Османската империя. Това е доста интересно място, особено моята версия. Машините са под формата на животни. Готино е. Комбинирам фантастика и история. Сякаш създадох цял нов свят.

„Левиатан“ е определяна като стиймпънк. Какво означава това?

– Стиймпънкът е поджанр на научната фантастика, който произлиза от носталгията по викторианската научна фантастика. Интересен микс е. Има космически кораби, но дизайнът много наподобява викторианска Англия. Съпоставят се минало и бъдеще. Но моята книга е по-скоро Едуардиански стиймпънк.

Бихте ли писали вампирски книги?

– Не. Светът си има достатъчно. Нямам идеи за вампири.

Каква юношеска литература четете?

– Книгите на Сара Рийс Бренън са чудесни, също така Холи Блек. Също ми харесва „The Forest of Hands and Teeth“ от Кери Райън.

А „Реликвите на смъртните“?

– Да, творчеството на Касандра Клеър също е много добро.

Книгите на Скот Уестърфийлд тук