Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Щяхме да бъдем много щастливи, ако можехме да се откажем от себе си, както се отказваме от другите“. Марк Леви неслучайно има зад гърба си цял букет от бестселъри, осигурили му титлата „най-четеният френски писател в света“. Той знае как да приласкае читателя, да го обвърже с поредната бляскава авантюра, каквато представлява всеки негов роман. След „Седем дни за цяла вечност“ и изненадващо сериозния „Децата на свободата“, един вълнуващ разказ за Френската съпротива, за младежите, които остаряха преди да са пораснали, дойде ред на романа „Втори шанс“. И началото му е повече от интригуващо.
Трийсет и седем годишният Андрю Стилман е почтен човек с принципи, репортер в „Ню Йорк Таймс“. Току-що е попаднал на Валери, своята голяма ученическа любов. Тя работи като щатен ветеринар в Конната полиция, а той се е усъвършенствал в умението да „компресира“ десетки години от човешкия живот в девет реда, т.е. пише некролози: „Пет години пишеше за мъже и жени, които вече са само добри или лоши спомени.“ Междувременно прави разследвания, свързани с мрачни страници в историята на Китай и Аржентина, и мечтае за „Пулицър“. Две седмици преди сватбата с Валери, в един бар се влюбва от пръв поглед или поне така твърди пред приятеля си Саймън. Разменя няколко наглед безинтересни фрази със загадъчна жена, но когато тя си тръгва, Андрю изпада в любовен ступор. Покоят го напуска, потичат лъжи. Непосредствено след сватбената церемония признава на съпругата си, че в интимните си страсти вече е далече от нея. Малко по-късно ще прочете писмото й: „Загубвайки те, загубих любовник, любим, приятел и брат. Как да се справя с толкова загуби?“ И ще съжали, че е я огорчил.
На 9 юли 2012 г., докато тича край река Хъдсън, някой го пробожда в гърба и той се свлича в локва кръв, светлината угасва. Идва на себе си на 7 май 2012 г., два месеца преди сватбата си… И се завихря спирала от изненади. Сякаш съдбата е решила да му даде шанс да преосмисли действията си. Останал сам в апартамента, разсъждавайки за немислимото, Андрю осъзнава, че има пред себе си 62 дни да открие кой го е убил и защо.
Най-мъдрият, а уж простичък съвет в книгата идва от устата на шивача на Андрю: „Животът не е като модерните апарати: натискаш едно копче и те ти изсвирват отново избраното парче. Не е възможно да се върнеш назад и някои наши постъпки имат непоправими последици. Като например да се влюбиш в някаква забележителна непозната непосредствено преди сватбата си… Ще ми кажете, че не можем да заповядваме на сърцето си, но имате и разум, не го забравяйте. Нямa нищо лошо, че някаква жена ви е смутила, стига само нещата да не отидат по-далеч от обикновен смут.“
Защото понякога „When the shit hits the fan, it spreads all over“, както обича да казва Фреди Олсън, един друг интересен образ във „Втори шанс“. И защото адът се намира много по-близо до нас, той разтваря вратите си тук, на земята, когато губим причината да се наричаме човеци. Накратко, ако край вас няма свестен нощен бар и се чудите къде да си изпиете питието тази вечер, не изпадайте в паника, отбийте се в най-близката книжарница. Все е по-добре да не размътвате разума.
„Втори шанс” тук
