Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
След като прочетох сборника с разкази „Вечеря за пекинез”(2014), мога уверено да заявя – Миролюб Влахов вече е оформен и завършен прозаик. Късният дебют (2012) и преодоляване на комплексите от големите имена са в миналото. Влахов е овладял изказа си, натоварвайки го с характерното за него остроумие, умее умело да разказва случка, която е всъщност добре конструирана история, с интересни, запомнящи се и психологически уплътнени герои. Текстовете му се възприемат без напрегнати усилия, диалогът е функционален, а неочакваният край изпълва повествованието с трагикомичен оттенък и мъдрост, необходими и за осмислянето му, и за напомняне уроците на Роалд Дал.
Сборникът е хомогенно изграден. В него няма случайни заглавия „за пълнеж”, въпреки че „Отблясъци” се възприема като вариант ( с хепи енд!) на „Съвършената Настя”, докато „Плячка” с фолклорните си зарисовки на финала клони по – скоро към анекдота. Комичното добива драматични окраски в „Извинение”, а в „Небето на Рости” избива в изобличителна поука за авиатора Рости, тръгнал да мъсти за забранената любов на приятеля си Росен Славчев.
И аз като редакторът Радослав Радев смятам за най-добър „Жена с виолетов шал”, в който присъства „един вълшебен свят” като „думите не се изричат, а се преживяват”.
Във „Вечеря за пекинез” откривам с изненада много скрита, тайна, потулена любов в нашия регион – Долината на сладострастието – започвайки от пикантно – сочната „Съвършената Настя” , минавайки през „Отблясъци” и стигайки до „Вечеря за пекинез”. Четейки тези разкази мен ме обзема смесено (иронично – горчиво) настроение за това колко сме самотни, уязвими, неудовлетворени и тъжни в тежкия си живот, в който пренебрегваме семейния уют, за да търсим ласки и разбиране от любовници с комплекси по поляни, хижи и хотелски стаи…
Миролюб Влахов е талантлив и стойностен разказвач. На мен ми се струва обаче, че се нуждае от още два хода, за да затвърди успеха си. На първо място трябва да прецени за себе си ще остане ли в рамките на регионалния ареал ( Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец), който обаче го захранва с теми, сюжети и герои или ще му е необходима здравословна извисеност и условност на средата, за да гони мечтаното универсално внушение.
И на второ – необходимо е усилие и от негова страна, за да се зашуми около името и делото му.
Трябва да го познават утвърдени прозаици и критици в столицата, да влезе в обръщение, да се прости с блажената си анонимност и повече авторитети да почнат да го цитират и анализират. Знам , че това е дълъг и продължителен процес, изискващ късмет, желание и средства, които не винаги оправдават преследваната цел. Но без тях автор като Влахов няма как да преодолее рамките на провинциалната си самодостатъчност, за да придобие минимум национална известност. Затова успоредно с новите и още по-добри сборници с разкази, които неминуемо ще издаде, му пожелавам и по-голяма популярност и добри критически отзиви.
Защото той ги заслужава.
Фото: liternet.bg
