Лира Литературно-рекламна Агенция
В иронична статия във в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг” израелският писател Етгар Керет анализира нападението в Газа и сочи грешките на управляващите в родината си. Публикуваме я със съкращения:
В Израел има хора, които пречат на победата и спокойствието, което ще настъпи след нея. Тези саботьори – аз и всички, които мислим различно от управляващите, възпрепятстваме победата на армията ни. Оковаваме яките й мускули с разяждащите си статии и пораженските си призиви за повече хуманност и съчувствие. Ако ни нямаше нас, досега израелската отбрана отдавна да е победила и да се е възцарило спокойствие.
Въпросът е дали изобщо израелската армия може да победи. „Готови сме са използваме всичките си ракети, за да се сложи края на този ужас”, казва едно „свято семейство” от южната част на страната. И тази мантра се повтаря вече 14 години, откакто Газа е горещата точка. Децата, които през 2002 г. по време на „Defensive Shield Operation“ бяха в първи клас, днес са войници, които маршируват в Газа.
При всяка военна операция политици от консервативния лагер и политически коментатори ни обясняват, че е изтекло времето да сме дружелюбни и е време да се приключи веднъж завинаги с проблема. За кой край говорят те? Нали не си мислят, че като избият бойците от „Хамас”, ще унищожат и палестинския стремеж за национално признаване? Преди „Хамас” воювахме с други организации, след него ще дойдат други.
Израелската армия може да победи в една битка, но само един политически компромис ще даде на израелските граждани мир и сигурност. Патриотичните сили обаче не желаят и да чуят за това. Те предпочитат, докато двете страни броят убитите, да сочат нас с пръст.
Лошо е да се прави грешка, която ще струва живота на много хора. Още по-лошо е същата грешка да се повтаря. За 14 години Израел проведе 4 военни операции, мнозина бяха убити, а сме на същата изходна позиция, както преди. Единственото, което се променя, и то към по-лошо, е неспособността на израелското общество да приема критика.
През последните седмици леви демонстранти биват бити от десни радикали. Социалните мрежи са пълни с призиви за смърт на левите, призовава се за бойкот на всеки, който има различно мнение. Вероятно този кървав път, по който вървим, не е кръг, а спирала, който ни води надолу, към дълбини, които, боя се, все още не познаваме.
Книги от Етгар Керет тук
