Лира Литературно-рекламна Агенция
Аманда Ходжкинсън е английска писателка, която живее във Франция. Завършила е творческо писане в „University of East Anglia“. Автор е на романите „Британия Роуд 22“ и „Spilt Milk“, а скоро ще излезе и новелата й „Tin Town“. По повод дебютната й художествена творба, „Британия Роуд 22“, която е вече на българския книжен пазар, ви предлагаме интервюто, което тя даде за amandahodgkinson.com.
–––––––––––
Какво ви накара да напишете тази история за поляци, оцелели през Втората световна война, които сега живеят в Англия?
– Когато бях дете винаги се вълнувах, когато възрастните говореха за Втората световна война. Познавах семейства, които бяха преживели ужаса. Аз ги слушах тихо. Понякога не ме забелязваха. Виждах как гласа, изражението и нагласата им изобщо се променя. Главно слушах истории за близки, които не могат да се намерят след войната. Също за имигранти, надяващи се да започнат един нов и по-добър живот във Великобритания след войната. Лягах си със свито сърце и се чудех как е могъл светът да се върне към нормален живот след всичко, което се е случило. Веднъж чух подобна история от рускиня по радиото. Тогава реших да напиша първия си роман.
Вие рисувате много жива картина на историческите събития. Какви проучвания направихте?
– Балансирах проучвания с въображението си. Четох исторически книги и материали с истории на полски семейства в Обединеното кралство. Четох и невероятни полски поети като Збигнев Херберт и Тадѐуш Ружѐвич. Изучавах полска литература от XIX и XX век. Открих, че тангото е било много популярно в Полша през 30-те години на миналия век. Опитах да си представя себе си в онзи период. Комбинирах музика и литература като източници на информация. След това оставих въображението ми да работи. Смятам, че този подход ми помогна да разбера героите и времето.
Какво символизира заглавието, адресът на дома, който Януш избира за своето семейство?
– Исках произволен адрес, типичен английски дом. Има улица „Британия“ в повечето английски градове. Януш иска това, което този адрес предлага – нов живот в нова страна. За ирония на съдбата, този дом създава чувства у героите, че не са на мястото, на което принадлежат. Исках да покажа колко важен е домът за имигрантите. Този роман е за това да намериш дома – както физически, така и психологически. Дом е кратка дума с комплексно значение. Ако сменим една буква се получава надежда (игра на думи, на английски език: home – дом; hope – надежда. Бел. ред.).
Основен мотив в книгата е и болката от това да надживееш близките си. Какво открихте лично за себе си на тази тема, докато писахте?
– Писането на тази книга ме накара да осъзная много ясно колко хора продължават да страдат заради войните. Милиони хора за разселени и деца остават сираци. Всичко това е причинено от войните.
Любовта е изкупителната сила в романа, но тя е изпълнена с тайни, неосъществени блянове и неутолима нужда. Нямаше ли да е по-добре за тези герои, ако се бяха съсредоточили върху нещо по-прагматично?
– Много действия в романа се дължат на любовта. Но любовта в романа е прошка и нужда от принадлежност. Свободата да обичаш и да бъдеш обичан. Това е прагматичен подход.
Давате на читателя нещо много рядко – щастлив, но реалистичен финал. От началото ли знаехте как ще свърши книгата? Какво крие бъдещето за тези персонажи?
– Исках персонажите да намерят нещо положително, нещо в живота, което да им донесе щастие. Но те бяха тези, които ме отведоха до този финал на книгата. Що се отнася до бъдещето им – надявам се да водят успешен живот във Великобритания. Предполагам, че Януш започва да е доволен от работата си, а Силвана започва да вярва на света отново. Аурек е друго поколение. Това означава, че е млад мъж по време на бурния период на 60-те. Надявам се оптимизма на онези години да са му помогнали да постигне целите си в живота. Мисля си, че се е влюбил в местно момиче и е имал голямо семейство.
Фото: amandahodgkinson.com
„Британия Роуд 22“ тук
