Начало / Автори / „По чаша вино на час“ – жените в литературата, които обичат да пият

„По чаша вино на час“ – жените в литературата, които обичат да пият

Една от най-популярните изследователки на алкохолизма сред писателите – англичанката Оливия Лианг, се обърна към нежния пол:

„Ако има толкова много писатели, известни не само с шедьоврите си, но и с гибелните си навици към алкохола, то има ли писателки, които също да са се подали на магията на огнената вода?“, пита авторката на книгата „The Trip to Echo Spring: On Writers and Drinking: Why Writers Drink“.

Отговорът е много лесен – да, разбира се. В своя статия за английския вестник „Гардиън“ Лианг цитира изследване на Националната здравна служба, че жените по принцип по-трудно се пристрастяват към алкохола – ако 9% от мъжкото население на Острова са алкохолици, то при дамската част процентът е 4%.

Въпреки това страстта към чашката не подминава и някои от най-популярните авторки в света като Маргьорит Дюрас, Елизабет Бишъп, Дороти Паркър, Патриша Хейсмит, Зелда Фитцджералд, Франсоаз Саган и др.

 „Жените на перото не са имунизирани срещу алкохолизъм, нито пък срещу проблемите, които пиенето предизвиква, като бой, арести, срамни случки, изоставяне и пр.“, заключава още Лианг.

Така например авторката на книгата „Безкрайното Саргасово море“ Джийн Рис се озовава в затвора за публична обида, носителката на „Пулицър“ за поезия Елизабет Бишоп редовно посяга към одеколона си, за да задоволи жаждата си и т.н.

През 1987 година в своята книга „Practicalities“ френската писателка, драматург, сценарист Маргьорит Дюрас разкрива шокиращи факти за усилията, които полага, за да бъде писател и жена в едно.

„Когато една жена пие, то е като животно да пие. Или дете. Алкохолизмът е скандален за жените, а жените алкохолици са рядък, но сериозен проблем. Това просто не е в природата им“, казва Дюрас.

Но след това добавя:

 „Знам колко голям скандал създавах за всички около мен с моята любов към алкохола.“ По думите й, тя се превръща в алкохолик още в момента, в който отпива първата си глътка. Понякога успява с години да се въздържа, но често изпада в кризи, когато глътката алкохол е първото, което прави след като се събуди. Често се случвало да изпие литри вино, докато изпадне в ступор.

„Пиех, защото бях алкохолик, – признава Дюрас пред „Ню Йорк Таймс“ – бях истински алкохолик, бях истински писател. Пиех червено вино, за да заспя. След това – коняк през нощта. Пиех по чаша вино на всеки час, а за закуска – коняк с кафето. След това започвах да пиша. Сега направо се учудвам въобще как съм могла да пиша.“

Както е известно от биографията й, проблемите на Дюрас с алкохола започват доста рано. Загубила баща си на 9-годишна възраст, тя израства в бедност. На 16 години писателката има любовна връзка с доста по-възрастен китаец, подтиквана от семейството си, заради финансови изгоди (история, позната от сюжета на бестселъра й „Любовникът от Северен Китай“). На 68-годишна възраст тя е диагностицирана и вкарана в болница с цироза.

Поетесата Елизабет Бишъп е друг подобен символ на това, как миналото и генетичното наследство, могат да те превърнат в алкохолик. Много от членовете на семейството й имат проблеми с пиенето, дори баща й, който умира малко след раждането й. Майка й също е вкарана в клиника, когато Бишъп е на 5-годишна възраст. Детството на бъдещата носителка на многонагради за поезия преминава през семейства на лели, които така и не успяват да я укротят. Една от най-популярните й поеми е със заглавие: „A Drunkard“, в която тя създава ироничен (авто)портрет на алкохолика: „Започнах да пия и да пия – никога не ми стигаше“, се казва в произведението. Според нейни близки, страстта към алкохола се дължала и на трудностите й да отстоява хомосексуалността си в традиционно и консервативно общество като нейното. Тя намира покой и творческа и лична свобода чак в Бразилия, където живее с партньорката си – архитектката Лота де Маседо Соарес.

Родената като Мари Патриша Плангман, но известна с псевдонима си Патриша Хайсмит, също познава срама от алкохолизма. Появила се на бял свят 9 дни след развода на родителите си, бъдещата носителка на куп награди за криминална литература има тежък живот от самото начало. Майка й пиела терпентин 4 месеца преди раждането й, за да абортира. Нежеланото й раждане води и до абсолютно разхайтен и бунтарски живот след това. На 12 мечтае да убие доведения си баща, а малко по-късно, майка й я изоставя в Тексас с баба й. Пиенето се превръща в утеха за нея и чувството й за изоставеност в годините й в колежа „Барнард“ в Ню Йорк.

„Алкохолът ми дава основата на творчеството ми, – признава Хайсмит в писмо от това време. – Той ми помага да видя истината, простотата и примитивните емоции“.

Десет години по-късно авторката на бестселъра „Непознати във влака“ (филмиран от Алфред Хичкок), разказва за периоди от живота й, в които си лягала в 4 следобед след бутилка джин, седем мартинита и две чаши вино. Страстта си към чашката тя предава и на най-популярния си герой Том Рипли, станал известен и от филма „Талантливия Мистър Рипли“ с Мат Деймън в главната роля.

Огромни прилики с живота на Френсис Скот Фитцджералд пък има Джийн Рис. Родена да компенсира смъртта на по-голямата си сестра, игнорирана през живота си, тя винаги търси себе изява по най-непримиримия и бунтарски начин – купони, алкохол, мъже. Сблъсква се с аборти, разводи, смърт на новороденото й бебе, изоставя дъщеря си… „Миналото й я преследваше навсякъде. Искаше да пише за живота си, но затова й трябваше алкохол. Тя пиеше, за да пише, и пиеше, за да живее“, казва биографът й Карол Анжие.

Книги от Маргьорит Дюрас тук

Книги от Патриша Хайсмит тук

„Безкрайното Саргасово море“ тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ostrovyt-na-izgubenite-dyrveta-elif-shafak-egmont-9789542726487

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (20 септември – 26 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Островът на изгубените дървета от Елиф Шафак 2. Сан сан, Япония. Истории …