Начало / Автори / „По чаша вино на час“ – жените в литературата, които обичат да пият

„По чаша вино на час“ – жените в литературата, които обичат да пият

Една от най-популярните изследователки на алкохолизма сред писателите – англичанката Оливия Лианг, се обърна към нежния пол:

„Ако има толкова много писатели, известни не само с шедьоврите си, но и с гибелните си навици към алкохола, то има ли писателки, които също да са се подали на магията на огнената вода?“, пита авторката на книгата „The Trip to Echo Spring: On Writers and Drinking: Why Writers Drink“.

Отговорът е много лесен – да, разбира се. В своя статия за английския вестник „Гардиън“ Лианг цитира изследване на Националната здравна служба, че жените по принцип по-трудно се пристрастяват към алкохола – ако 9% от мъжкото население на Острова са алкохолици, то при дамската част процентът е 4%.

Въпреки това страстта към чашката не подминава и някои от най-популярните авторки в света като Маргьорит Дюрас, Елизабет Бишъп, Дороти Паркър, Патриша Хейсмит, Зелда Фитцджералд, Франсоаз Саган и др.

 „Жените на перото не са имунизирани срещу алкохолизъм, нито пък срещу проблемите, които пиенето предизвиква, като бой, арести, срамни случки, изоставяне и пр.“, заключава още Лианг.

Така например авторката на книгата „Безкрайното Саргасово море“ Джийн Рис се озовава в затвора за публична обида, носителката на „Пулицър“ за поезия Елизабет Бишоп редовно посяга към одеколона си, за да задоволи жаждата си и т.н.

През 1987 година в своята книга „Practicalities“ френската писателка, драматург, сценарист Маргьорит Дюрас разкрива шокиращи факти за усилията, които полага, за да бъде писател и жена в едно.

„Когато една жена пие, то е като животно да пие. Или дете. Алкохолизмът е скандален за жените, а жените алкохолици са рядък, но сериозен проблем. Това просто не е в природата им“, казва Дюрас.

Но след това добавя:

 „Знам колко голям скандал създавах за всички около мен с моята любов към алкохола.“ По думите й, тя се превръща в алкохолик още в момента, в който отпива първата си глътка. Понякога успява с години да се въздържа, но често изпада в кризи, когато глътката алкохол е първото, което прави след като се събуди. Често се случвало да изпие литри вино, докато изпадне в ступор.

„Пиех, защото бях алкохолик, – признава Дюрас пред „Ню Йорк Таймс“ – бях истински алкохолик, бях истински писател. Пиех червено вино, за да заспя. След това – коняк през нощта. Пиех по чаша вино на всеки час, а за закуска – коняк с кафето. След това започвах да пиша. Сега направо се учудвам въобще как съм могла да пиша.“

Както е известно от биографията й, проблемите на Дюрас с алкохола започват доста рано. Загубила баща си на 9-годишна възраст, тя израства в бедност. На 16 години писателката има любовна връзка с доста по-възрастен китаец, подтиквана от семейството си, заради финансови изгоди (история, позната от сюжета на бестселъра й „Любовникът от Северен Китай“). На 68-годишна възраст тя е диагностицирана и вкарана в болница с цироза.

Поетесата Елизабет Бишъп е друг подобен символ на това, как миналото и генетичното наследство, могат да те превърнат в алкохолик. Много от членовете на семейството й имат проблеми с пиенето, дори баща й, който умира малко след раждането й. Майка й също е вкарана в клиника, когато Бишъп е на 5-годишна възраст. Детството на бъдещата носителка на многонагради за поезия преминава през семейства на лели, които така и не успяват да я укротят. Една от най-популярните й поеми е със заглавие: „A Drunkard“, в която тя създава ироничен (авто)портрет на алкохолика: „Започнах да пия и да пия – никога не ми стигаше“, се казва в произведението. Според нейни близки, страстта към алкохола се дължала и на трудностите й да отстоява хомосексуалността си в традиционно и консервативно общество като нейното. Тя намира покой и творческа и лична свобода чак в Бразилия, където живее с партньорката си – архитектката Лота де Маседо Соарес.

Родената като Мари Патриша Плангман, но известна с псевдонима си Патриша Хайсмит, също познава срама от алкохолизма. Появила се на бял свят 9 дни след развода на родителите си, бъдещата носителка на куп награди за криминална литература има тежък живот от самото начало. Майка й пиела терпентин 4 месеца преди раждането й, за да абортира. Нежеланото й раждане води и до абсолютно разхайтен и бунтарски живот след това. На 12 мечтае да убие доведения си баща, а малко по-късно, майка й я изоставя в Тексас с баба й. Пиенето се превръща в утеха за нея и чувството й за изоставеност в годините й в колежа „Барнард“ в Ню Йорк.

„Алкохолът ми дава основата на творчеството ми, – признава Хайсмит в писмо от това време. – Той ми помага да видя истината, простотата и примитивните емоции“.

Десет години по-късно авторката на бестселъра „Непознати във влака“ (филмиран от Алфред Хичкок), разказва за периоди от живота й, в които си лягала в 4 следобед след бутилка джин, седем мартинита и две чаши вино. Страстта си към чашката тя предава и на най-популярния си герой Том Рипли, станал известен и от филма „Талантливия Мистър Рипли“ с Мат Деймън в главната роля.

Огромни прилики с живота на Френсис Скот Фитцджералд пък има Джийн Рис. Родена да компенсира смъртта на по-голямата си сестра, игнорирана през живота си, тя винаги търси себе изява по най-непримиримия и бунтарски начин – купони, алкохол, мъже. Сблъсква се с аборти, разводи, смърт на новороденото й бебе, изоставя дъщеря си… „Миналото й я преследваше навсякъде. Искаше да пише за живота си, но затова й трябваше алкохол. Тя пиеше, за да пише, и пиеше, за да живее“, казва биографът й Карол Анжие.

Книги от Маргьорит Дюрас тук

Книги от Патриша Хайсмит тук

„Безкрайното Саргасово море“ тук

 

 

Прочетете още

Abdulrazak Gurnah

Нобеловият лауреат Абдулразак Гурна: „Всеки има свой прочит на историята“

Писателят се срещна с публика в Брюксел Събитието с носителя на Нобелова награда за 2021 …