„Изповедите на младия романист“ от Умберто Еко (ревю)

Флорика ВЕЛЕВА, „Хеликон-Благоевград”

Ръкописи, библиотеки, лабиринти и мистерии, предизвикващи световъртеж  от гигантско струпване на философия, история, семиотика, литература. Това е творческият герб на литературния аристократ Умерто Еко.  „Изповедите на младия романист” ни предоставят привилегията да пристъпим плахо в работилницата на великия майстор. С охота и гордост Еко ни демонстрира нейните шедьоври и потайности. Разбираме как се раждат идеите, как се построява  свят и как се кодира текст,  достъпен само за посветени, но  завладяващ и увлекателен и за масовия читател. Текстът е „устройство”, което произвежда своя читател, умеещ да го отгатва. Това е логическа игра, в която четенето е предизвикателство, неотделимо и равностойно на писането.

Защо едни художествени герои и светове въздействат на читателя, а други не. Еко търси отговорите в изобилие от литературни примери  от Софокъл и Шекспир до Флобер, Толстой и Джойс.  Незавършените възможни литературни светове ни провокират да подозираме незавършеността на света, който приемаме за действителен. И така да тръпнем пред собствената си съдба, както сме тръпнели  за съдбата на Едип, Хамлет и Анна Каренина.

А на финала сме изправени пред чудноватите списъци на Еко. Те са детско увлечение, хипнотична мантра, художествено средство. Те са ,оказва се, самите изповеди на младия романист.

„Изповедите на младия романист“ тук