Лира Литературно-рекламна Агенция
Допълнителни интелигентности
Както вече казах в предишната глава, почти всички хора, които се занимават с МИ теорията, се интересуват от възможността за добавяне на нови интелигентности. Аз съм крайно консервативен относно такова добавяне. Моят консерватизъм се основава най-вече на критериите, които систематизирах за определянето на една интелигентност. Ако е лесно да се отговори на един-два критерия, съвсем не е лесно да се отговори на целия набор. За мен интелигентностите са като ментален комплект с химични вещества и предпочитам да обясня колкото може повече способности чрез комбинация от наличните елементи, отколкото да създавам нови. Например когато е изкушаващо да говорим за технологична интелигентност, предпочитам да обясним подобни способности чрез логическата, пространствената и телесно-кинестетичната интелигентност. По същата причина философската способност – включително екзистенциалното ѝ измерение – може да се обясни чрез комбинация от лингвистични и логични способности.
Освен за екзистенциалната или духовна интелигентност, разсъждавах много и върху две други кандидат-интелигентности – хумористична и нравствена. По различни причини обаче нито една от двете кандидатури не може да се приеме за интелигентност. Хумористичната е просто пародиране, забавно изопачаване на логическия капацитет. При хумора по логичен начин се изопачава нормалната картина на нещата. Когато нещо ни е смешно, работят логическата и вътрешноличностната ни интелигентност. Когато ние разсмиваме други хора, използваме логика, за да ангажираме тяхната междуличностна интелигентност. Тук няма значение дали за нас нещо е смешно, а дали разбираме нашата публика достатъчно добре, за да я разсмеем, независимо дали публиката ни се състои от един човек, или от няколко души.
В днешно време има голям интерес към човешките нравствени способности и то с основание. На практика проектът „Добра работа“ (GoodWork Project), в който съм ангажиран вече повече от десетилетие, изследва човешките нравствени способности и се опитва да създаде условия, при които ще се прояви моралното съвършенство. Много хора смятат, че човешките същества се раждат с морален капацитет, който се развива по предвидима траектория през зрелостта.
Защо тогава да не включим морална интелигентност? Ще отговоря кратко – интелигентностите се изразяват дескриптивно, а не нормативно. Интелигентността е просто капацитет за обработка на данни – да кажем хора с висока лингвистична интелигентност лесно обработват лингвистична информация – отдава им се с по-голяма лекота, отколкото на хора с по-ниска лингвистична интелигентност. Как даден човек ще реши да използва своята лингвистична интелигентност е въпрос, който опира до неговата ценностна система и морални норми, и затова излиза извън рамките на обсъжданата тема. И Гьоте, и Гьобелс са имали интелигентност за немски език. Гьоте я е използвал, за да напише велика поезия, а Гьобелс – за да насажда омраза.
По-дълъг би бил отговорът на въпроса защо според мен нито хуморът, нито нравствеността може да се класифицират като интелигентности. Някои човешки способности наистина са програмирани в мозъка и историческите и културологичните сили почти не им оказват влияние. Как чуваме разликата между звуковете „п“ и „б“ е детерминирано от природата на нашата слухова система. Дали ще виждаме стереоскопично и защо например аз не мога също е функция на системата ни за възприятия. Със сигурност в разграничаването на звуковете и възприятието на дълбочината има елементи, зависещи от опита, но опитът е строго ограничен във времето и в природата на съответния сензорен вход.
От друга страна обаче, други човешки способности са различни в различните култури. Макар умението да се смеем да е характерно за целия човешки вид, това на какво и защо се смеем зависи силно от културата(ите), в която живеем. В някои култури се смеят много, когато човек се подхлъзне на бананова кора, в други – по-малко, а в трети му съчувстват. По същия начин макар всички човешки същества да притежават капацитет за морална преценка, преценките, които правим по много от нравствените въпроси, са силно оцветени от културата, в която живеем. Терористът според един е борец за свобода според друг. Твърдението, че човешките същества са способни да направят морална преценка, е истина; твърдението, че имаме общи фундаментални морални правила и ценности, е хипербола. Същото се отнася и до чувството за хумор. По тези причини според мен моралността и хуморът са „културологично обусловени капацитети“ и няма защо да ги разглеждаме като основни човешки интелектуални умения.
„Множеството интелигентности“ тук
