Актьорът Валентин Ганев прочете откъси от дебютната художествена книга на Иван Станков „Спомени за вода. Dm“. Това стана на премиерата на изданието, дело на ИК „Фабер“, в столичната книжарница „Хеликон-България“. Преди сборникът с разкази за бавното умиране на едно крайдунавско село бе представен от писателя и лауреат на наградата „Хеликон“ Емил Андреев. Авторът на „Проклятието на жабата“ прочете послеслова, който е написал за книгата.
„Някога бях писал, че Дунава си тече, поглъща хора и отражения и нищо не помни. Бях писал още: „Човешко е да се живее, човешко е да се умре, нечовешко е да се забравя.“ За разлика от великата безпаметна река ние осмисляме битиетата, възторгваме се и плачем над „растящи камъни“ над нелепи смърти и потайни страсти, радваме се от излишъка живот или копнеем по неговата несбъднатост, но сме орисани винаги да помним своята детска невинност, натрошена от несгодите на прииждащото битие.“, каза Андреев.
Той и Ганев разказаха и спомени от казармата.
„Това беше време, когато се научих да слушам много хубава музика, четох много хубави книги. Всичко във времето на безсмислени дейности, които не извършвахме“, каза актьорът, играл в „Дървото на живота“.
Преди това автор и гости се насладиха на прекрасната музика на „Пинк Флойд“, която акомпанира прожекция на авторски снимки на река Дунав.
„Надявам се това да стане трилогия. Тази книга е разказ за смъртта, реалната смърт, на едно село. Следващата сигурно ще е за умирането на един град, а накрая… кой знае. Има много музика в тази книга“, каза и авторът Иван Станков.
Иван Станков е роден на 30.11.1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ през 1983 г., а от 1985 г. работи в катедра „Българска литература“ към същия университет. Защитава докторска дисертация през 1995 г. Автор е на книгите „Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников“ (1993), „Йовковото творчество“ (1995), „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов“ (1996), „На пътя на историята – творчеството на Димитър Талев“ (2001), „Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм“ (2010), както и на многобройни студии, статии, рецензии, публикувани в специализирания печат. Превел е от румънски език три книги на Мирча Картареску – сборника с разкази „Защо обичаме жените“ (2006), сборника с новели „Носталгия“ (2007) и романовата трилогия „Ослепително“ (2004-2005), както и романа „Червена бабичка съм“ от Дан Лунгу.
„Спомени за вода. Dm“ тук