Лира Литературно-рекламна Агенция
Ахмед Юмит (54) е сред най-именитите съвременни турски белетристи и поети, изявяващ се и в областта на литературната критика. Той е единственият турски автор на трилъри, преведен на чужди езици. Тиражите на произведенията му се измерват със стотици хиляди, някои от тях са филмирани. Юмит беше гост на Пролетния базар на книгата в НДК и не пропусна да посети книжарници „Хеликон“.
–––––––––-
Благодаря Ви за подкрепата на фестивала „Четящият човек”, който насърчава четенето по атрактивен начин, с различни изразни средства и сценични изяви. Според мащабите на Турция какъв е книжният живот там?
– Поздравявам ви за благородната кауза! В Турция има 120 престижни книжарници като „Хеликон“. Иначе подобни мащабни форуми като „Четящият човек“ се организират в Истанбул, Измир, Бурса… Прави се сериозен международен фестивал на поезията и, за моя радост, фестивал на книгата в Газиантеп, където съм роден.
Намираме се в една от книжарниците на „Хеликон”, която е в сърцето на емблематична част от миналото на София – комплекс „България” . Той е строен в началото на миналия век. Какво ви казва усетът Ви за историчност ?
– Впечатлен съм от атмосферата в тази книжарница. Впрочем това е любимата ми част от вашата столица. Бил съм тук преди 29 години. Има огромни нови сгради, това е променило структурата на града, макар да изглежда по-цветен. Аз съм на мнение, че такава среда трябва да запази автентичния си вид.
Темата за пространството, което ни съхранява, е водеща в книгите ви. „Паметта на Истанбул” говори още със заглавието си. Мислите ли, че с този трилър ще накарате хората да се огледат къде живеят всъщност?
– За да разберат днешния ден, те трябва да помнят. Преди нас е имало други хора, които са създали този свят чрез малки случки, повели след себе си големи събития. Когато знаем това, по-лесно ще идентифицираме себе си.
Истанбул е световен културно-исторически център, посещаван всяка година от милиони туристи заради историята си. Мегаполисът е във фокуса на киноиндустрията, музиката, литературата. Къде ни води вашият сюжет?
– Този конгломерат от всякакви нации в определени етапи от развитието си е тръгвал в различни посоки. Аз вървя именно по лъкатушещия път на мегаполиса. От Античността през Римската империя до Османския период. Връщам се все по-назад в едно разследване, държа да покажа миналото. Например много съвременни хора си остават почитатели на османската култура. Аз казвам чрез моята книга, че не бива да се прекъсва паметта на един народ, не може да се дели културата му. Може да се сменят традиции, религии и раси, но историята на такъв град не може да се променя.
Защото използвате числото 7 в този трилър – разследва се убийство на седем души за седем дни.
– То е свещено число. Според Питагор 7 означава завършеност, цялост. В Рим има седем хълма. Едно 7-месечно бебе може да оцелее. Раят има седем нива. В арените са правели седем обиколки по време на гладиаторските борби.
Обичате символиката. В романа Ви „Дервишката порта” криминалната линия върви по следите на един пожар. Тук избирате огъня.
– Светът е създаден чрез него. Когато огънят стихва, върху това опожарено място аз израждам нещо ново.
Към какво е отворена „Дервишката порта”?
– Щом преминем през някоя врата, прекрачим ли веднъж прага, ние влизаме в друга зала, друг живот. А след нея следват още „стаи”, нима животът не е това – едно непрестанно търсене.
Суфизмът е духовно измерение, различно от начина, по който го популяризира съвременната турска проза. Хубаво е, че налага една проекция за по-чистия „аз”. Каква е Вашата представа за Рая?
– Спокойствие. Когато съм вечер в леглото си и затворя очи. Пътят към личния рай е прост – да се стараеш да правиш добро.
Наблюдавам една модна психологическа тема в световната литература напоследък – смирението. Какво мислите по този въпрос?
– Съвсем не вярвам, че това, което проповядва суфизмът, ще спаси света. Нито каквато и да била религия. Писателят може да види човек като мъничко, отделно парченце от цялото и да го пресъздаде с ясно съзнание и без да го възвеличава.
Българите имат двусмислено отношение към навлизащата турска култура – от една страна са доволните от качеството на туризма. От друга, националното чувство за жертва – ту на Османската империя, ту на Възродителния процес, подхранвано от различни политически сили остава.
– Посрещам това като нещо нормално. Народ, който е живял пет века под османско владичество, е естествено да реагира така. И да се опитва да осъзнае собствената си самоличност. Надявам се това да не прерасне в омраза. Ние искаме да живеем заедно на Балканите. Турската република излезе от османския си период. Всеки, който е бил в Турция, го знае.
Младите хора не са оптимисти, когато четат за случващото се в Турция в момента. Социалните мрежи наскоро бяха блокирани, защото изнесоха информация за корупционен скандал, свързан с приближени на Ердоган.
– Това беше антидемократично, грешка, на която ние веднага се противопоставихме, и ги пуснаха бързо.
Медиите под натиск ли са?
– По принцип журналистите могат да пишат каквото искат. Но правителството оказва икономически натиск върху собственика на вестника. Мнозина биват изхвърлени, те си създават блогове и борбата за демокрация продължава.
Вярно ли е, че книгите, които се издават извън Турция, минават задължително през правителствената програма ТЕДА, там се решава какво да излезе и какво не?
– Не може да се каже категорично че има цензура. Аз съм опозиционен писател, но ТЕДА допусна моите книги да бъдат преведени навън.
Как ще коментирате мнението, че Турция е Изток, който се премести на Запад?
– Една част каза: Ние сме западняци. Друга: Ние сме хора на Изтока. Всъщност красотата е в това да приемем, че две половини правят едно цяло.
Интервюто взе Людмила Еленкова
Превод от турски : Алина Караханова
Книги от Ахмед Юмит тук
