Днес, 24 май, се навършват 74 години от рождението на руско-американския поет и писател Йосиф Бродски. През 1963 г. е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Помага му У. Х. Одън и други поддръжници от културните кръгове. Впоследствие преподава в университетите „Йейл“ и „Кеймбридж“. Получава Нобелова награда за литература за 1987 г.
Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк през 1996 г., но е погребан е във Венеция.
На български са преведени книгите му „Самотни пътешествия“, „Изотникъде с любов“, „Отделяне от себе си. Интервюта“ и „За скръбта и разума“.
Представяме ви цитати от Бродски, публикувани в goodreads.com.
„Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не се четат“.
„Животът, такъв какъвто е, не е битка между доброто и лошото, а между лошото и по-лошото“.
„Това, че живеем не означава, че не сме болни“.
„Човек е това, което чете“.
„Не може да си добър и в живота, и в работата. Ако ще се преструваш в едно от двете, по-добре да е в живота“.
„Животът е игра с правила, но без съдия. Човек се учи как да играе повече като гледа, отколкото от книга, пък била тя и светата книга. Затова няма нищо чудно, че много играят нечестно, малко печеля и много губят“.
„В бизнеса с писането човек придобива не опит, а несигурност“.
„Колкото по-дълго останеш скептичен, съмняваш се и интелектуално се терзаеш, толкова по-добре за теб“.
„Снобарство? Това е просто форма на отчаяние“.
„Най-сигурната защита срещу злото е екстремална индивуалност, оригинално мислене, капризност дори, ако щете и ексцентричност“.
„Мракът възстановява всичко, което светлината не може да поправи“.
„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика“.
„Отвратителна заблуда е, че страданието води до по-добро изкуство. Страданието заслепява, заглушава, разрушава и често убива“.
„Поезията е по-скоро подход към нещата, към живота, отколкото типографска продукция“.
„От Достоевски най-харесвам Кафка. От Толстой – Маргарет Мичъл“.
„Самотни пътешествия“ тук