Днес, 17 май, се навършват 141 години от рождението на френския писател и журналист Анри Барбюс. Най-известен е със своя антивоенен роман „Огънят“. За него получава награда „Гонкур“. Тази и други негови книги са преведени на български, сред които „Палачите“ и „Сталин“. Барбюс е също така основател на революционната партия „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“. В „Палачите“ Барбюс пише и за ситуацията в България в периода 1923-1925 г. Представяме ви цитати от френския автор:
„Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички“.
„Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета“.
„Да разбере живота и да го обикне в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети напълно само на един човек“.
„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш“.
„Справедливост – това е дума, изпълнена с трепета на живота“.
„Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат“.
„Ние говорим на великия език на съзнанието и разума, пред който е безсилен езикът на религията“.
„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство“.
„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си“.
„Ти си млад и сам се учиш, за да можеш след това да учиш другите. Искаш да станеш преподавател, инженер, художник. Ти си бъдещият духовен наставник“.
„Младият човек на социалния фронт е и приемник, и инициатор. Днешният ученик е бащата на утрешния майстор“.
„Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, ако не може да се види положителния път за тяхното постигане“.
„Когато налице е явна лъжа, очевидно изопачаване на истината, тя трябва да се опровергае“.