Лира Литературно-рекламна Агенция
Румен Василев
В „Когато бях морски капитан” Михаил Вешим надминава сякаш всичките си досегашни хумористични книги. Не само защото разказва истински лични преживявания – в „Нашингтон”, „Английският съсед” и „Руският съсед” случките също са истински. Тук обаче талантливият редактор от вестник „Стършел” се гмурва в дълбоките води на шеговития пътепис, където летвата отдавна е вдигната много високо от класици като Марк Твен, Алеко Константинов и Владимир Каминер.
Точно в техния дух Вешим ни повежда из социалистическата и постсоциалистическата действителност на братските столици Москва, Пхенян, Пекин, Букурещ, Скопие, Белград, Тирана, Загреб и Будапеща. Приключенията му там ще разсмеят до сълзи всеки роден преди началото на Прехода, но ще и натъжат всеки, който има сетива за историческата несправедливост.
Колкото до по-младите – „Когато бях морски капитан” задължително трябва да се изучава в училище. От нея децата ще научат повече за най-новата ни история, отколкото от най-подробния учебник, написан от най-авторитетния историк. Ироничният и честен поглед на автора към действителността е впечатляващ. Няма по-добър учител от смеха, а пътеписът на Михаил Вешим е разказ не само за съседните (и не толкова) доскоро „братски” държави. През цялото време ироничните му стрели всъщност пробождат и нас, българите. И още нещо – това, което ще научите от „Когато бях морски капитан”, го няма в „Гугъл”.
„Когато бях морски капитан” тук
