До дни на българския книжен пазар ще излезе новелата „Старата” на Рафал Вояшински, съобщи издателство „Ерго”. Книгата на полския писател ще има премиера на 15 май, четвъртък, от 18 ч в Полския институт в София.
Творчеството на автора ще представи Силвия Чолева – поетеса и писателка, литературен критик и журналист, водеща на програмата „Aртефир” в програма „Христо Ботев” на БНР. На премиерата на българското издание ще присъства и преводачката Вера Деянова както и авторът.
„Написах „Старата“, защото така намерих убежище. Някои ги пазят армии, други – парите, а трети – големи къщи или зависимости. Или страсти и телесни желания. Моето съществуване пази написаното от мен”, признава Рафал Вояшински.
Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му – да стане последен в света. От тази мисъл извира сила и чувство за свобода, което не могат да разколебаят никакви житейски изпитания. Светът е олицетворен от образа на Старата, неговата жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. Затова рисува на парченца хартия пейзажи и хора с единствения копнеж след него да останат само тези неподписани скромни знаци памет. Книгата е преведена на френски, английски, испански и украински език. На български излиза с подкрепата на Полския институт в София.
Рафал Вояшински (1974) – прозаик, драматург, преподавате по литература, автор на книгите „Крадецът на риби”, „Удоволствието от живота”, „Хумус”, „Красотата на света”. Книгата му „Старата” е номинирана за Литературната награда на Варшава и отличието „Феникс”, наградата на Асоциацията на католическите издатели. Прозата му е преведена на френски, хърватски, испански и английски.