Начало / Критика / Джон Грийн: Все още се опитвам да проумея странностите на любовта

Джон Грийн: Все още се опитвам да проумея странностите на любовта

Юношески поредици като „Хари Потър”, „Игрите на глада” и др. се превърнаха в световни бестселъри и литературни феномени заради факта, че намериха път и към по-зрелите читатели. Представяме ви гледната точка по въпроса защо се получава така на Джон Грийн, автор на „Вината в нашите звезди”, в есе, което той написа за списание „Космополитън”. То е част от юнския брой на американската редакция на популярното дамско издание.

„За мен писането на книга е като детската игра „Марко Поло”. Седя сам вкъщи с години и викам „Марко, Марко, Марко” и накрая книгата се появява. Ако имам късмет, другите започват да викат „Поло”. Докато писах „Вината в нашите звезди” си представях, че тези хора ще бъдат тийнейджъри. Все пак моите книги са за младежи. Но в седмиците след публикуването на творбата през 2012 г. започнах да чувам отзиви от много възрастни. Те казваха, че децата им са им дали книгата, те са я харесали и са я препоръчали на свои приятели. Изведнъж голяма част от моите читатели станаха зрели хора.
От тогава все си мисля защо тийнейджърските истории резонират толкова добре с нас, възрастните. Аз също съм страстен читател на младежка литература и това, което считам за най-завладяващо в нея, е неироничната емоционална честност. Когато си тийнейджър се сблъскваш с толкова важни неща за първи път – влюбване, душевни терзания, загуба. Започваш да си задаваш вечните въпроси на човечеството – за смисъла на живота, за това какви са отговорностите ти към себе си и към другите. Моите любими истории подхождат към тези теми открито и директно. Писателката Сара Десен пише фантастични любовни романи, но изследва теми като развод и насилие изключително коректно. Холси Андерсън пише за хранителните разстройства и сексуалното насилие. Книгите на Вероника Рот и Мари Лу са антиутопии, но също и социални анализи. Всички тези произведения не са само хубави, но са и полезни.
Не е като да нямаме нужда от добра история след като завършим гимназия. Аз все още търся отговорите на въпросите за смисъла на живота. Все още се опитвам да проумея странностите на любовта. Още се опитвам да продължавам напред в живота въпреки тежките загуби. Да, когато писах книга за двама младежи, болни от рак, които се влюбват първо в книга, а след това един в друг, аз я писах за тийнейджъри. Но я писах и за моето пораснало „аз” – което се пита дали наистина любовта е по-силна от смъртта и дали надеждата, радостта и хумора оцеляват в трудните времена. Тези копнежи не познават възраст.
Читатели или писатели, ние обичаме истории за тийнейджъри, защото въпреки тяхната циничност за много неща, те не са цинични за любовта, надеждата и нещата, които имат значение, като бъдещето. Макар да съм благодарен, че повече никога няма да бъда тийнейджър, искам да чета и пиша за тях, защото някъде дълбоко, на техните ентусиазъм и любопитство всички ние се възхищаваме и искаме да притежаваме дълго след като сме придобили статус на възрастни”.

Свързани заглавия

Джон Грийн за технологиите, тийнейджърите и бъдещето на издателския бизнес
Джон Грийн: Плаках докато писах „Вината в нашите звезди”
Джон Грийн за агресията в училищата

Джон Грийн обяви за нова адаптация на негова книга – на екрана ще оживеят героите от „Хартиени градове“

„Множество Катрини“ на Джон Грийн излиза и на български

Книги от Джон Грийн тук

Прочетете още

received_2295368447163821

Колин Коулман: България е моят дом, когато съм далеч от къщи

Колин Коулман е от хората, които наричаме „граждани на света“. Тя е родена в Канада, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *