Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Преди време „Нюзуик” обявиха, че Кенеди е по-добър от Гришам и имат право. Един от факторите за очертаване на това предимство е дълбоката екзистенциална същност на романите му, ако и да носят всички повърхностни белези на трилъри и криминалета. Кенеди умее да улавя абсурдното и да превръща парадокса в повод за драматичен обрат. Неговите интелигентни трилъри хвърлят мост между проникновеното и комерсиалното. Те са населени с достоверни герои, излъскани от стереотипите на модерния живот и осъзнаващи конфликта между най-фините вибрации на духа и изискванията на заобикалящата среда.
„Сделката” е съвременен трилър с неистова мощ, изкусно скроен и задъхан, сякаш създаден в ритъма на преговорите за продажба на реклама. Или на души.
Роден и отраснал в провинцията, Нед Алън e находчив рекламен мениджър около трийсетте, ангажиран с печалбите на проспериращо компютърно списание в Манхатън. Съпругата му, Лизи, работи в авторитетна компания за връзки с обществеността. Той не иска дете от жена си, защото се страхува да поеме такава отговорност, пък и се бои да признае страха си пред нея. Изобщо двамата избягват да говорят за „важните неща”, докато успехът ги следва по петите. После Нед затъва. Сменя се собственикът на списанието, а нашият герой не е образец на лоялност към шефа си. За да се измъкне, е принуден да изпробва серия от ходове. Непочтени хора го превръщат в параван на сложна схема за пране на пари с неясен произход. Безскрупулният Джери Шуберт, който стяга примката около врата му, придърпва и Лизи в паяжината си, за да си гарантира, че Нед няма накъде повече да мърда. Унижението от пропадането, редом с огорчението от предателствата, подклажда решимостта на Нед да стъпи на краката си и да загърби нелегалния бизнес, но големият въпрос е как да го направи и дали всички средства оправдават постигането на тази цел. В края на краищата има само едно вярно определение за глупак: човек, който така се стреми да покори върха пред себе си, че губи от поглед целта, придаваща смисъл на усилията му.
Динамичният стил на Кенеди е само една от причините за увличащата сила и стремителност на този роман. „Сделката” се чете с лекота и заради кинематографичната си структура. Всеки деен млад човек, зает на подобна длъжност, може да се идентифицира с персонажите или дори да се разпознае в тях. И тук, както в „Мъртво сърце” и „Живот назаем”, Дъглас Кенеди се спуска в неведомите подземия на човешката психика, за да намекне, че търсенето и откриването на себе си е рисковано занимание. Остава въпросът защо „цял живот копнеем за волност, а сами се заклещваме в капана на бита”.
Колкото до търговията, ето на какво ни учи тя: нещата никога не са лесни и по-голямата част от живота преминава в борба. Но пък от време на време можеш да седнеш и да изпиеш едно кафе с някого. Все е някакво начало.
„Сделката“ тук
