Ромен Гари: Да обичаш е приключение без карта и компас

08.05.2014 Автори

Днес, 8 май, се навършват 100 години от рожението на френския писател Ромен Гари. Роден под името Роман Кацев във Вилнюс, Литва, той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).

Потомък на руско еврейско семейство, Ромен и майка му – провинциалната актриса Нина Овчинская, емигрират през 1925 г. във Варшава, а 3 години по-късно се местят в Париж. Там бъдещият писател е отгледан от втория си баща – Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино.

Преди да стане известен с книгите си Гари служи в авиацията, присъединява се към „Свободна Франция“ през 1940 г. Воюва като пилот в Европа и Северна Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис. Автор е на десетки шедьоври, сред които „Обещанието на зората“ , „Европейско възпитание“, „Сияние на жена“. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“. През 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 г. награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“. Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след кончината му – на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Предлагаме ви избрани цитати от творчеството на Ромен Гари:

„Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата.“

„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“

„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“

„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“

„Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив.“
„… щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази.“

„Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.“

„… и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“

„… то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.“

„Две безнадеждности, които се срещат, това маже и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко…“

„… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“

„Боях се от приятелството, което в края на краищата се превръща в говорилня.“

„Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.“

„Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„… когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов.“

„И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.“