Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
В годината, в която във Франция е изобретена гилотината, шведският престолонаследник Густав ІІІ прави обръщение в парламента: „Настъпиха нови времена, човек би казал, че едва ли не щастието ни е омръзнало и вече не сме способни да го понесем; този скрит копнеж, който кара хората да желаят промяна, повече няма да ни позволи да се наслаждаваме на спокойствието си.“
През една февруарска нощ, когато бива зачената тихата шведска революция, Стокхолм е спокоен, улиците – опустели, а Емил Ларсон – ерген и секретар в Митническата служба, играе карти в дома на мадам Врабц. Играли ли сте бостънски вист? Ако не сте, значи е крайно време да разберете за какво иде реч. Картоиграчеството е истинска професия все пак, нещо подобно на проституцията. Нищо че и двете си нямат гилдия, нито собствени отличителни знаци!
Целта на Ларсон е да получи статут на редовен посетител в дома на София Врабц, гадателка и съдържателка на клуб за картоиграчи на улица „Сивото братство“, и да изиграе добре картите си – във всеки смисъл на този израз. Воден от примера на крал Густав ІІІ, превърнал скованото от ледове градче в края на картата „в образец на културата и изяществото“, той възнамерява да се изкатери по стълбицата от най-обикновено момче за всичко до уважаван секретар с червен плащ. Само че в един прекрасен юнски ден началникът на Митническата управа, силно набожен мъж с лош
дъх, въвежда изискване за секретарите да бъдат женени и го задължава да сключи „свещен съюз“.
В този хипнотичен исторически трилър са замесени още: самият Густав ІІІ и неговият брат, херцог Карл; генерал Карл Пехлин, дългогодишен противник на Густав ІІІ и водач на патриотичната фракция; баронеса Кристина Елизабет Луиза Узан, колекционерка на ветрила и любимка на аристокрацията; най-прочутият калиграф в града и, разбира се, „божествената геометрия“. Спътникът, Затворникът, Учителят, Вестоносецът, Пакостникът, Свраката, Наградата и Ключът са осемте мистични карти, които ще променят живота на самодоволния бюрократ Ларсон, а впоследствие съдбата му ще се окаже обвързана с националната участ на Швеция.
Едно от ключовите предизвикателства на романа е обединяването на множество персонажи в няколко сюжетни линии. Докато Енгелман и нейните герои се опитват да начертаят божествената геометрия, която ще роди „универсална мъдрост“, отделните октави се припокриват и си влияят взаимно. Страниците са осеяни с илюстрации и диаграми, намекващи за сходните стремежи на хората: „Обичам да побеждавам, също като Вас“, казва Ларсон на мадам Врабц. „Нима това не е целта на играта?“ Когато един роман започва с предсказание, съществува опасност читателят да се запрозява, отегчен от очакване за сбъдването му. Не и ако заглавието е „Стокхолмската октава“ на Карен Енгелман. Ловък менует на финала разбива инерцията. Резултатът е неустоим шифър между две корици – приказка, в която вилнеят много мошеници и малко невинни хора, обсебени от политиката и романтиката в една студена северна страна.
Както се досещате, стокхолмската октава няма да намери място в официалния летопис, защото заниманията на комарджиите, търговците и ясновидките рядко попадат във фокуса на учените. Но този факт не я лишава от значимост, нали? Едва ли ще е невярно, ако кажем, че всеки може да загуби на карти. По-интересното е как и какво губиш, и какво се случва след това.
„Стокхолмската октава” тук
