Джоузеф Хелър: Всеки писател има проблем с писането

01.05.2014 Автори

Днес, 1 май, се навършват 91 години от рождението на американския писател Джоузеф Хелър Най-известната творба на Хелър е „Параграф 22”, продадена в над 10 милиона тираж. На много езици заглавието е станало нарицателно за абсурдна ситуация. Главният герой на романа е капитан Йосарян. Книгата е остра критика на бюрокрацията, с която се сблъсква всеки в армията. Други книги на Хелър също са преведени на български език, сред тях „Нещо се случи” и „Залезът”. Писателят умира през 1999 г. Представяме ви няколко цитата от Хелър, публикувани в goodreads.com.

„Някои хора се раждат посредствени, други се борят, за да постигнат посредственост, а трети имат вътрешна нагласа за посредственост”.

„Той беше решил да живее вечно, или да умре, докато се опитва”.

„Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време откакто видяхме такива за последен път”.

„Мирът на Земята ще сложи край на цивилизацията такава, каквато я познаваме”.

„Той знаеше всичко за литературата”.

„Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22” – из „Параграф 22”.

„Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха. Накратко казано, беше глупак”. – из „Параграф 22”.

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната”.

„Всеки писател, когото познавам, има проблем с писането”.

„Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет”.

„Издигни се отвъд принципите и направи това, което е правилно”.

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”.