Лира Литературно-рекламна Агенция
На тоя ден съм аз роден.
За други – като всеки ден!
За мене… с моето рождене
неволята роди се с мене.Така тълкува рождения си ден поетът Пенчо Славейков в стихотворение, озаглавено „27 април 1866“.
Роден е в Трявна като осмото дете на известния поет, вестникар, общественик и народен учител Петко Славейков. Майката му – Ирина Райкова, е от известен местен род.
Само един от учителите му оставя траен спомен в него:
„А все пак трябва да съм учил нещо, защото в тревненското училище аз достигнах до втори клас… и от другарите си най-много разбирах французки, който език ни учеше стария зографин Даскал Генко… Стар беше тоя даскал, стара неговата метода, но на мене неговата благост влияеше повече, отколкото бастуня и шамарите на другите даскали…“
През 1884 г. се разболява се тежко след заспиване върху леда на Марица. Две години след инцидента баща му го води на лечение във Виена. Първата му стихосбирка е „Момини сълзи“ (1888), за която в едно писмо Вазов му пише, че в нея „блика струя от нова, игрива и нежна поезия”. Въпреки това Пенчо Славейков е недоволен от първата си лирическа книжка и полага усилия да я изземе от пазара и да я унищожи. Работи за Вазов в редактираното от него сп. „Денница”.
Сътрудничи в сп. „Мисъл“, редактирано от д-р Кръстев. Получава през 1892 г. стипендия и през октомври заминава за Лайпциг, където записва философия. Един семестър прекарва в Берлин. Учи ревностно немски език и немска литература. Изучава европейското изкуство и култура. Поетичните си творби помества в българския периодичен печат. Непосредствено след установяването си е Лайпциг е избран за председател на българската секция на Славянското академическо дружество.
И в Германия продължава да се лекува, но без особени резултати.
Година след смъртта на баща му излиза стихосбирката си „Епически песни“ – книга първа (1896). „Блянове“ – книга втора на „Епически песни“, е публикувана през 1898 г. През 1902 г. излиза от печат библиофилско издание на „Епически песни“ в 13 екземпляра. Четири години по-късно е факт и лирическата му книга „Сън за щастие“, а през 1910 г. читателите му имат „На Острова на блажените“. До смъртта си работи над „Кървава песен”.
Поради преждевременната му смърт (1912), предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Ни лъх не дъхва над полени…
Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.
В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта —
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.
За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.
Вият се облаци черни…
Вият се облаци черни,
вихрена буря се кани;
като че в мисли чемерни
мръщат се тъмни балкани.
По-скоро шеметни бури,
по-скоро, вихри несвясни!…
Бура на мрак край да тури,
бура душа да изясни.
Книги от и за Пенчо Славейков тук
