Начало / Интервюта / Сър Алекс Фъргюсън: Важно е да спечелиш доверието на своите работници

Сър Алекс Фъргюсън: Важно е да спечелиш доверието на своите работници

„Ако си мениджър на отбор като „Манчестър Юнайтед“ 27 години, в един момент се сблъскваш с проблеми, няма начин. Най-важното нещо, това, което винаги е било в ума ми, е да запазя контрола в клуба. Не е лесно, когато трябва да се справиш с велики играчи, звезди. Най-важното е да контролираш положението. Важно е хората да разберат колко трудно е това. Трябваше да взема много важни решения в това отношение“.

 

Само след  броени дни на българския книжен пазар ще излезе „Алекс Фъргюсън: Моята автобиография“ – мемоарите на един от най-успешните футболни треньори. Предлагаме ви интервюто на Фъргюсън, дадено на пресконференцията по повод публикуването на книгата в Обединеното кралство през есента на 2013 г. Срещата на знаменития футболен спец със журналисти беше излъчена по „Скай спорт“.

–––––––––

 Вие пишете, че ви е било много трудно да работите с вратаря Марк Боснич. Кажете нещо повече.

–          Марк закъсня още на първата си тренировка. Очевидно беше с наднормено тегло. Много работихме с него, за да подобрим формата му. Но трябва да се признае, че имаше трудната задача да замести Петер Шмайхел. Дълго време опитвахме с различни вратари, но не се получаваше. Чак докато не подписахме с Ван дер Сар, което беше благословия, защото той вече наистина беше на нивото на Петер Шмайхел. Човек понякога прави добър избор, а понякога не. Купуваш играчи, надяваш се да подобрят отбора, но не винаги се получава.

 

Пишете за Аврам Грант, че не е бил достатъчно силна фигура за отбор като „Челси“. Вероятно затова той скоро беше уволнен. Играли сте няколко пъти срещу него. Добър треньор ли беше, научихте ли нещо от него?

–          Аврам беше ас. Той трябваше да влезе в обувките на Жозе Моуриньо, което е много тежка задача. Успя да докара отбора си до финала на Шампионска лига. Той е ас, много добър треньор, но понякога се иска и нещо повече, за да водиш големите отбори.

 

Въпросът за лидерството е много актуален. Вие сте пример за лидер в сферата на футбола. Мислите ли, че уроците, които сте научили, могат да се приложат в други сфери?

–          Мисля, че лидерството е качество, което може да се приложи във всеки бизнес. Важно  е да спечелиш доверието на своите работници. Трябва да ги убедиш във философията си. Контрол, дисциплина – това са неща, които имат значение във всяка професия. Лидерството е качество, което те прави личност. Тези, които са силни личности, са лидерите.

 

В книгата си ясно показвате, че спазването на йерархията е от ключово значение. Каква беше за вас постъпката на Уейн Рууни, който в края на престоя ви се държа бунтовнически, искаше да напусне клуба?

–          В медиите се изписа повече за проблема, отколкото си заслужаваше. Той искаше да играе на друга позиция. Моментът, в който избра да спори, беше деня, в който имахме финал. Макар да съм на мнение, че не е това времето, в което да се започват подобни спорове, го разбирам. Но той дори не играеше достатъчно добре, за да иска такива неща. Смятате ли, че бих сменил позицията му, ако беше в оптимална форма? Не, разбира се. Той трябва да знае, че отговорността, която носи, е огромна. Той е звезда на „Манчестър Юнайтед“ и Англия. Но трябва да показва истинските си възможности, в противен случай – все е едно не е себе си, а друг футболист.

 

Главата, която предизвиква най-голям интерес, е тази, посветена на Рой Кийн. Очаквате ли отговор от него, като се има предвид какъв човек е?

–          Очаквам, защото го познавам. Но всичко тогава се случи много бързо. Той изведнъж започна да критикува съотборниците си. Младите играчи се притесниха. Рой стана неконтролируем. Трябваше да взема мерки. В кариерата си съм бил достатъчно силен, за да се справя с подобни проблеми. Рой мина всички граници. Абсолютно ги премина. Нямаше какво друго да направим. И все пак се отнесохме добре с него – платихме сумата по целия му контракт, оценихме факта, че той беше велик играч за нас.

 

Споменахте за значението на Ван дер Сар. Кажете малко повече за него. И бихте ли отличили и най-нелюбимия ви холандски футболист?

–          На втория въпрос – Ван дер Сар! (смях). Едвин и Шмайхел са различни характери. Шмайхел беше войн – той смазваше всички около себе си и беше непоколебим. Докато Едвин беше толкова спокоен. А това спокойствие беше много положително за нашите защитници. Но в същото време беше решителен. Казваше какво очаква от всеки защитник и улесняваше работата му. Присъствието му се усещаше дори без да казва и дума. Беше много добър и с топка в крака. Фантастичен играч. 130 мача за Холандия – това казва всичко. Колко ми се иска да го бяхме взели веднага след Шмайхел.

 

Футболът става все по-комерсиален. Има все повече напрежение. Не убиват ли тези неща удоволствието от играта?

–          Финансовата структура в нашия спорт е такава, че не винаги може да се плащат заплатите на футболистите само от цените на билетите или дори от телевизионните права. Затова спонсорството е много важно за издържането на големите клубове. Заплатите се увеличиха многократно. Затова е важно да контролираш и структурата на заплатите. Говори се за финансов феърплей, но той винаги може да се избегне. Живеем в опасни времена заради заплатите.

 

Бихте ли дали повече информация относно двете предложения от Футболната асоциация да поемете Англия? Защо според вас те опитаха втори път?

–          Просто нямаше как да започна тази работа. Казах им просто да забравят. Първият път ми предложиха да водя Шотландия, а втория път – Англия. Но няма как да стане. Изобщо не бях и не съм заинтересован.

 

От Фабио Капело, Карло Анчелоти и Роберто Манчини, който ви даде най-добро вино?

–          Манчини. Манчини ми даде наистина много хубаво вино. Разбирам се и с тримата. Анчелоти е много приятен човек. Капело беше мениджър на Англия и с него имах различни отношения в сравнение с тези с Манчини и Анчелоти. Но Роберто винаги ми е носил много хубаво вино. Нищо не е останало от тези бутилки (смях).

 

Още един въпрос за Рууни. Пишете, че той не е трябвало да играе на Европейското първенство през 2012 г. Защо?

–          Неговата контузия беше такава, че нямаше как да се възстанови пълноценно. Отношението към физическата подготовка също оказа влияние. Не всички играчи понасят контузиите еднакво. Например Бекъм – той беше железен, що се отнася до подготовката. Още от младеж в школата на „Манчестър Юнайтед“. Трябваше насила да го караме да спре да тренира. Затова, когато той имаше тежка травма в глезена преди световното през 2010 г., бях сигурен, че ще се възстанови и ще може да играе, стига да е избран от треньора. Имах обаче големи резерви към Рууни. Беше грешно решение да отива на Европейското първенство. Бекъм е натурален талант – слаб, атлетичен, гъвкав. При Рууни се изисква много работа. Той е едър и силен, но е много по-податлив на травми.

 

Г-н Фъргюсън, вие сте играли с много италиански отбори в европейските турнири, виждали сте много италиански футболисти. Кой любимият ви отбор и кой е любимият ви играч от Италия?

–          Играч – Паоло Малдини. Възхищавах му се. Беше фантастичен.Що се отнася до отбор, от образователна гледна точка – „Ювентус“. Отборите на Липи винаги са били модел за подражание за нас. Те бяха и първият италиански отбор, който срещнахме в Европа. Те бяха целта, към която се стремяхме, когато започнахме бавно и постепенно да прогресираме на европейската сцена. Когато ги победихме на един полуфинал в Шампионска лига на тогавашния им стадион „Деле Алпи“, това беше огромна крачка за нес. „Ювентус“ беше модел, към който се стремяхме.

 

Вие сте се борили с расизма през цялата си кариера. Какво според вас може да се направи още, освен взетите досега мерки?

–          Образованието и толерантността са важни при възпитанието. В наши дни, когато толкова култури живеят и работят заедно, трябва да ни е лесно да сме толерантни един към друг. Аз нямам проблеми с това и никога не съм имал. Това опира до възпитание. Аз съм израснал в семейство на баща протестант и майка католик. Никога не е имало конфликти вкъщи. Щом това може да се случи в семейство в Глазгоу, значи може да се случи навсякъде.

 

Сър Алекс, бихте ли споделили нещо за влиянието на вашето семейство затова да постигнете такива големи успехи в своята кариера? Винаги ли сте имали подкрепата на вашата съпруга Кати?

–          Тя е изключителен човек. Тя не идва на мачовете. Била е на няколко финала, но никога не гледа. Изисква се специален човек, за да направи такава жертва. Тя винаги е смятала, че нейната работа е да бъде съпруга, майка и баба. На това се е наслаждавала най-много. Тя отгледа децата ни. Не й беше лесно, когато аз управлявах два пъба в Глазгоу и тренирах един малък отбор. Има изключително важна роля в нашето семейство.

 

Вие сте работили с норвежки футболисти. Примерът е Оле Гунар Солскяер. Описвате го като търпелив, осъзнаващ ролята си в отбора, която, е била важна, пък макар и поддържаща. Доколко е важно играчите да осъзнават такъв тип роля в един отбор?

–          Оле беше един от тези хора, които гледат всеки мач, правят си записки на всяка тренировка. Неговото желание беше в един момент да стане треньор. Но по-важно е да се опитваш да бъдеш най-доброто, на което си способен. Да си дадеш максимално добър шанс. Винаги съм казвал на резервите – гледайте мача. Не се оглеждайте наоколо, не си говорете през цялото време. Гледайте какво се случва. Оле го правеше. Той виждаше темпото на мача и знаеше как да се впише. Затова беше страхотна смяна. И какъв късметлия бях, защото не се оплакваше. Трудно е да попаднеш на толкова търпелив човек, който е толкова добър футболист. Теди Шерингам – той мрънкаше през цялото време, когато беше резерва. Имах Коул, Йорк, Шерингам и Солскяер – златни времена за нас. Оле имаше търпението да чака своя ред.

 

Сър Алекс, доста сте критичен към Дейвид Бекъм в книгата си. Пишете, че се е променил като човек и играч. Знаете ли кой и какво го накара да се промени?

–          За всеки е ясно, че когато той се влюби във Виктория, това промени всичко. Стъпките му бяха необясними за един футболен човек. Когато искаше да напусне „Реал Мадрид“, за да се присъедини към „ЛА Галакси“, аз му казах точно какво мисля по въпроса. Как може да напуснеш „Реал Мадрид“, за да отидеш в „ЛА Галакси“? Сещате се за какво става дума, нали? След това се осъзна, като отиде в „Милан“, а след това в „ПСЖ“. Беше фантастично. Сега е момента  да направя препратка към издръжливостта му, за която говорих по-рано. И към края на кариерата му смятам, че му липсваше големия футбол. Може би след години ще си каже, че не е трябвало да напуска „Реал Мадрид“. Но не мисля, че съм бил толкова критичен към Дейвид. Кой може да оспори неговото влияние? Та той е икона за всяко дете по света. Изключително богат човек е. Как бих могъл да оспоря тези неща? Не съм имал проблеми с него. Винаги съм го харесвал, той беше чудесно момче. Когато дойде, едва 12-годишен, имаше страхотна амбиция да стане футболист. Адмирирах тази амбиция. Тогава имахме една страхотна група от момчета – Гигс, Скоулс, Ники Бът… Беше невероятен период за „Манчестър Юнайтед“. В един момент стана феноменален играч. И направи правилния избор, когато отиде в „Реал Мадрид“. Вече беше време за тази крачка.

„Алекс Фъргюсън: Моята автобиография“ тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …