Начало / Любопитно / „Наръчник за оцеляване в живота” от Беър Грилс (антоция и откъс)

„Наръчник за оцеляване в живота” от Беър Грилс (антоция и откъс)

Ако има човек, който знае как да постъпи във всяка екстремна ситуация, това е именно Грилс. Дали сам под изгарящото слънце на Сахара, опасно близо до кратера на действащ вулкан, или насаме с дивата природа, Беър Грилс знае какво да прави. След десетките успешни епизоди на „Оцеляване на предела” и множеството опасности, които е преодолял, сега авантюристът за първи път споделя житейските уроци, които е научил по възможно най-трудния начин сред едни от най-суровите места на земята – да сграбчваш възможността при всеки удобен случай, да се изправяш пред опасността лице в лице и да се доверяваш на инстинктите си. Грилс ни разказва историите, които го вдъхновяват в личен и професионален план. Споделя ни собствените си житейски повели, към които се придържа твърдо. И ни учи:
Как да продължим напред, когато всички обстоятелства са срещу нас?
Как да вдъхновим екипа си да ни следва въпреки очевидните опасности?
Кои са най-важните умения, които трябва да добием, за да развием докрай потенциала си?
Кои са трите ключови качества, които винаги ще са ни от полза?
Какво се крие зад израза „Пътувай до Ню Орлиънс… всеки ден” и защо точно до тази дестинация?

За автора
Познаван и обичан от милиони – заради документалната му поредица за приключения по целия свят „Оцеляване на предела“, като популярен автор на книги за оцеляване, или пък като Главен скаут на Английската асоциация на скаутите – Беър Грилс е оцелял в ситуации, в които малцина биха се осмелили да попаднат. Автор е на над десет книги и като бивш член на Британските специални въздушни части е обявен за почетен лейтенант в Кралския флот. Продължава да ръководи уникални експедиции до най-отдачелените и опасни кътчета на Земята, като тези мисии са набрали над милион и половина британски лири за благотворителност за деца. Беър наскоро стана най-младият Главен скаут на Английската асоциация на скаутите, което го прави главен скаут на 28 милиона скаути по целия свят. Живее със съпругата си Шара и тримата им сина – Джеси, Мармадюк и Хъкълбери, в холандска лодка в Лондон и на малък отдалечен остров на брега на Уелс.

 

ОТКЪС

3. ПРОСТО ЗАПОЧНИ…
Всички велики приключения започват с една първа стъпка.
Когато стоите в подножието на планината, трудно ще видите ясно пътя до горе. Твърде високо е, а пътеката лъкатуши и се крие зад препятствия. Единственият начин да се изкачите до върха е да тръгнете, а след това остава само да местите единия крак пред другия, стъпка по стъпка.
Много харесвам следния цитат от Мартин Лутър Кинг:
„Направи първата крачка на вяра. Няма нужда да виждаш целия път. Просто направи първата крачка”.
Това е добър съвет.
Когато потегляте на дълго и трудно пътешествие към мечтата си, няма да можете да предвидите всяко обстоятелство по пътя и да предусетите всеки малшанс. Но ще установите, че с всяка крачка добивате опит, собствена представа, умения и увереност. Това са елементите, които в крайна сметка ще ви помогнат да постигнете целта си.
Не забравяйте обаче, че ще добиете изброените опит, гледна точка, умения и увереност едва когато започнете да действате.
Разбирате ли как стават нещата?
Понякога пътешествието пред нас може да изглежда толкова обезсърчаващо и невероятно, че да не можем да съберем смелост за първата крачка. А добри извинения винаги се намират в изобилие: не му е сега времето; обстоятелствата са твърде неблагоприятни за мен; никой не е правил нещо подобно преди.
Обзалагам се, че Нийл Армстронг, който първи стъпи на Луната, сър Едмънд Хилари, който пръв изкачи Еверест, или пък Томас Едисон, пробвал хиляди и хиляди пъти да накара електрическата крушка да светне, са имали достатъчно основателни извинения, които са можели да използват.
И ви уверявам, че и те често са се чувствали не на място по пътя, който са избрали.
Знаете ли кое е тъжното? Че повечето хора така и не откриват на какво са способни, тъй като планината им се струва твърде страховита, гледана от подножието. Много по-лесно е да гледаш надолу, отколкото нагоре.
Има едно много остроумно стихче, за което често се сещам, когато хората ми обясняват „причините” си да не прегърнат голямата си мечта.
Ела до ръба. – Може да паднем.
Ела до ръба. – Много е високо!
Ела до ръба!
И дойдоха. Прекрачихме. И полетяхме.
Подозирам, че ако направите само първата крачка след ръба, вие също бихте открили, че можете да летите.
Ако съумеете да направите само тази първа крачка към мечтата си – да направите този скок с вярата, че ще се справите, тогава за вас ще се разкрият неподозирани възможности.
Това е магията на началото. Нещата започват да се случват.
После всичко е в постоянството – бъдете бодри, не се отказвайте, доверете се на правилните хора, слушайте вътрешния си глас, правете това, което другите не могат или не биха направили, и никога не изпускайте целта си от поглед.
Но има още от хубавото…

23. ЦЕНИ ПЪТУВАНЕТО, НЕ КРАЙНАТА ТОЧКА
Когато с екипа ми слязохме от Еверест, първият въпрос неизменно беше: „стигнахте ли
до върха?”.
Бях късметлия – невероятен късметлия, да успея да покоря този непристъпен връх, което ми позволи да отговарям на всички тези въпроси с „да”. За моя най-добър приятел Мик обаче въпросът беше много по-труден, тъй като отговорът „не” не разказваше дори малка част от неговата невероятна история.
Може и да не се беше качил до самия връх Еверест, но беше на косъм от него. В продължение на три месеца ние се катерехме един до друг, ден и нощ. Мик направи някои истински геройства там горе, когато нещата се влошиха, катери се с кураж, достойнство и сила и стигна до височина едва 90 метра от самия връх.
И все пак това не означаваше нищо в очите на задаващите онзи въпрос: „Стигнахте ли догоре?”.
И за двама ни пътешествието никога не е било заради върха. Беше пътуване, което изживяхме заедно; всеки държеше живота на другия в ръцете си, което по невероятен начин повлия на личностното ни развитие. На върха гледах единствено като на бонус.
Когато ни задаваха този въпрос, често реагирах по-отрицателно от Мик. Той беше мъдър и не гледаше на случилото се като на провал. Мик казваше, че всъщност е извадил късмет поради простия факт, че е оцелял, когато други четирима загинаха там същия сезон.
Мик остана без кислород горе, на последната права преди самия връх, на височина от 8500 метра. Той едва можеше да се придвижва, но пълзя на четири крака до самия ръб на изтощението, когато се подхлъзна и започна да пропада по гладката ледена повърхност надолу.
По-късно ми сподели, че тогава е бил сигурен, че ще загине.
Благодарение на някакво чудо се спрял в малка издатина, откъдето бил спасен от двама други алпинисти, които го намерили.
Четирима други катерачи по същото време нямали неговия късмет. Двама умрели от студ, а други двама паднали. Еверест е безпощаден, особено когато времето се промени.
До момента, когато се върнах при Мик в базовия лагер след няколко дни, той вече беше друг човек – смирен, благодарен за живота.
Така че, когато всички у дома го питаха за върха или му съчувстваха, че не е успял да го достигне за толкова малко, Мик не се ядосваше. Защото знаеше, че е можел да умре там горе. Знаеше, че е щастливец, задето е оцелял.
„Провалът” се бе превърнал в негова благословия, а животът – във велик дар, който той дълбоко ценеше.
Това са страхотни уроци, които много хора никога не научават – защото уроците се учат само чрез опита, без значение от посоката.
Помислете си за милиардера, който прелита до Южния полюс само за час, за да го „преживее”, и го сравнете с човека, който се е борил със стотиците километри лед, дърпайки скромна шейна.
Да, това е пътешествието, което изгражда човека.
В живота е важен растежът, а не трофеите.

„Наръчник за оцеляване в живота” тук

Прочетете още

217926_b

Нека децата отново да играят вън!

В едно свое интервю за сайта ни от 2012 г. на въпроса на Румен Василев: …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *