Шарл Бодлер: Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино

09.04.2014 Автори

В земята тлъста — тор, за охлюви прехрана —

една дълбока яма ще си изровя сам

и своя грохнал скелет ще разположа там,

в забрава да заспи — акула в океана.

Ни завещание! Ни гробница в замяна!

Вместо да чакам сълзи от този свят без срам,

аз всички гарвани приживе ще поканя —

със своя труп разложен разкошен пир ще дам.

О, червеи! Безухи, безоки господа,

при вас мъртвец пристига — щастлив, на свобода!

Без угризения елате в мен — от мрака! —

деца на всичко тленно, преяли мъдреци,

кажете ми: нима и тук тегло ме чака,

мен — тялото бездушно, мъртвец сред мъртъвци?

Днес, 9 април, се навършват 193 години от рождението на френския поет, критик и есеист Шарл Бодлер. През 1857 г. публикува първата си стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Издадена е от неговия приятел Огюст Пуле Маласис. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. със значителни допълнения.

Бодлер е наричан “баща на модерния критицизъм”, смятан е за предтеча на символизма. Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на ХІХ в.

Сред другите известни творби на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.

Впечатлен е от творчеството Едгар Алън По и почти до края на живота си превежда на френски негови произведения.

Представяме ви цитати от поета, публикувани на brainyquote.com.

„Време е да се напия!”

„Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти”

„Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия”.

„Светът се върти около неразбирателството”.

„Има само три същества, достойни за респект – свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш”.

„Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино”.

„Какво е изкуството? Проституция!”.

„Единствен Бог може да управлява без да съществува”.

„Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака”.

„Всички сме родени, белязани от злото”.

„Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си”.

„Франция не е поетична. Тя дори чувства когнитивния ужас на поезията. Сред авторите, които използват стихове, тя винаги предпочита най-прозаичните”.

„От утробата на изкуството е родена критиката”.

„Свещеникът е изключителен човек, защото той кара тълпата да вярва в шокиращи неща”.

„Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!”.