Начало / Интервюта / Калин Терзийски: Прогресът е отживелица. Да бъдем добри ей в тоя момент. Това е

Калин Терзийски: Прогресът е отживелица. Да бъдем добри ей в тоя момент. Това е

Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в кв. Подуене в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно”. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски” в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX”, „Егоист”, „Клуб М”, „Ева”, „Едно”, „Night life”.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал”, „Лица”, „Каналето” (БНТ), „Досиетата Хъ” (Дарик радио), „Шаш”, „Пълна лудница”.  Автор е на романите „Алкохол“, „Лудост“, „Войник или Упование на обезсърчените“, „Любовта на 35-годишната жена“, „Любовта на 45-годишният мъж“. Има многократни номинации за наградата на „Хеликон“ и печели приза „Цветето на Хеликон“ с „Алкохол“. Носител е на Награда за литература на Европейския съюз със сборника разкази „Има ли кой да ви обича“. От няколко дни на българския пазар е последната книга на Кайо, както е известен в литературните среди – „Аскетът в Мола“, която той представи в интервю, специално за lira.bg.

––––––––-

 

Има ли място за аскети в съвременния ни живот?

– Разбира се, че има. Аз се надявам, че ще науча себе си на ограничаване на лакомията и вечната жажда за повече и повече. Ако го направя за себе си – може би ще бъда добър пример и за други хора. Защото, който иска без мярка – той винаги е нещастен. И ето – виждате сега колко са нещастни хората. Това се дължи до голяма степен на това, че отпаднаха всякакви изисквания към хората да бъдат сдържани в желанията си. Лакомията и алчността сега, не че се толерират – те се поощряват! И хората  – искащи и смятащи, че не е редно да ограничават исканията си – са ужасно нещастни.

 

Вие от какво се отказахте?

– Всъщност от нищо напълно. Отказах се от представата, че трябва да имам разни неща на всяка цена. Отказах се от това да се надпреварвам за пари. В ежедневието се отказвам непрекъснато от разни дребни неща. Не си купувам нов джиесем от години и карам с един подарен ми от оператора без пари, струващ десет лева. Не си купувам кола и не си подновявам книжката и вече сигурно не мога да карам. Пътувам с градския транспорт, но и от него се отказвам и ходя предимно пеша. Преди години спрях пиенето и пушенето. Сега пия по чаша червено вино, но това е по-скоро не за настроение, а за здраво сърце. Приятна ми е мисълта, че умея да се отказвам и да не страдам много от това, че нямам нещо или съм загубил нещо. Но все пак – далеч съм от желаното съвършенство. И страдам от загубите.

 

Био храни или духовен живот? Или и двете?

– Не знам какво е духовен живот. Също не знам и какво е това био храни. Духовен живот по сегашните представи е нещо свързано с изкуството. Или с нематериални стойности.  Но от християнска гледна точка изкуството най-често е съблазън и словоблудство. А аз съм християнин. И въпреки това обичам изкуството. Изкуството не е за нисши духом, но ние знаем, че тяхно ще е царството небесно. Сега някой нахален умник ще ми обясни, че не съм прав. Но аз съм мислил прекалено много върху това – върху изкуството като съблазън – и знам какво говоря. Така че – да се говори за духовност ми се струва малко мътно. В наше време. Освен това – вещите нямат в никакъв случай само материално измерение. Хората си купуват био храни, защото с тях си купуват Идеята за Здравето. Нали разбирате? Вещите са всъщност Идеи. Спортната кола е идеята за Свободата и Скоростта! Книгата вещ ли е? Картината на Ван Гог вещ ли е? Библията вещ ли е и копнежът да имаш Библия духовен или материален копнеж е? Въобще – никак не искам да виждам хора, робуващи на глупавите клишета за противоположността на духовно и материално. Просто нека мислим, нека бъдем умни и да разрушаваме предразсъдъците! Мъдростта не е в книгите. Тя е в живота. Тоест – в сърцата ни. Книгите само помагат; но понякога и пречат ужасно на мъдростта. Така че – и био храни и духовност и всичко – на едно място. А най-вече – Просветление и будност!

 

 Мол-културата развращава ли?

– Тия, които са готови да бъдат развратени и го очакват – ще бъдат развратени. Тях и Библията ги развращава. Но чистият човек ни мол, ни робство, ни религия, ни атеизъм могат да го развратят!

Не отмина ли тази мода… ако въобще е мода?

– Не, не е отминало!  Моловете са нова форма на съвместно живеене – в по-затворени и някак – космически пространства, даже бих казал – в космонавтски условия… Изкуствена светлина, всичко на едно място… Самодостатъчност… Това прилича на Една одисея в космоса, нали така? Това е бъдещето, даже не – това е настоящето. Нека го приемем и осмислим. Който вечно негодува срещу настоящето си – пропилява живота си. Приеми живота си какъвто е и тогава ще отметнеш глава и смехът ти ще достигне до небесата! Така казва Сидхарта Гаутама, наречен Буда.

 

Някакъв път за промяна?

– Промяна? Хванете кой да е път и ще извършите промяна. Една крачка направиш ли – вече си се променил и гледката се е променила. Всичко тече, всичко се променя, нали – Хераклит, но и всичко си остава едно и също, защото духът, който ни прави това, което сме е тук винаги и не се променя. Ако става въпрос за глупашкото клише, че трябва да се променим към по-добро – моля, не ме занимавайте, това са глупости от комунизма. Прогресът е отживелица. Да бъдем добри ей в тоя момент. Това е.

 

Как пишете/рисувате в мола? Не ви ли разсейват?

– Напротив. Човек когато е сам – излизат вътрешните му демони и го смущават силно. Затова гражданинът не може да заспи в тъмната и тиха планина. А лекият шум и суетня на мола те събират навътре – в душата ти.

 

Консуматорството колко голям порок ли е?

– Порок е доколкото прави хората пасивни и глупави. И още по-алчни; и им внушава, че са прави във вечните си претенции да имат повече и повече.

 

Какво би имало в един духовен Мол?

– Нищо. Това ще е съвършеният мол. Нищо, съвсем нищичко.

 

А за какво няма място в него?

– За нищо няма място в един духовен мол. Разбирате ли? Когато се запътиш отвъд материята – започват даже и обикновените обувки да те дразнят и да ти пречат. Франциск е оставил сандалите си. Първо е бил гол. Дали са му расо. После и сандали. Но той е свалил сандалите по едно време. Дразнели са го. В повече са му били. Свети Франциск от Асизи.

 

Променяте ли умишлено стила си в различните си книги?

– Не умишлено. Аз вървя през живота и размишлявам и се променям неусетно. Всъщност – много осезаемо се променям, но усещам промяната чак по-късно.

 

Има ли място четенето в Мола?

– Разбира се, че има. Аз си чета чудесно из моловете. Сега си чета книга за Атила от един прочут френски медиевист. Руш се казва. Сериозна книга за Ранното средновековие. Представете си – Атила в мола!

 

Бяхте влюбен 45-годишен, войник… аскетът винаги ли е бил във вас?

– О, той е най-устойчивото като че ли. Откак не пия, у мен все по-силно се укрепява духа на Въздържанието. Преди бях Бакхус. Сега съм по-скоро благ камък покрит с мъх. Бих се радвал, ако ставам за седалка за почивка на странниците.

 

Тази книга е много по-различна – с графиките, рисунките и снимките. Какво ви дават рисуването, което писането не може?

– Рисуването е нещо невъобразимо. И по-древно и по-магично от писането. Но пък си и приличат, по дяволите, много си приличат. Вълнението и магьосничеството са подобни, опиянението от двете е колосално! О, милият Бодлер и неговото опиянение!

 

В книгата е включено и едно интервю с вас. Познават ли ви читателите според вас?

– Аз не се познавам, та си мисля – може пък те да ме познават? Как мислите?

 

Коя е най-личната ви книга, онази от която ще ви познаем най-добре?

– Мисля че най-благата и най-сърдечната е „Има ли кой да ви обича“ – разказите ми от 2009-та.

 

В този ред на мисли – вие кой автор бихте искал да опознаете?

– Сега ми дойде на ум, че бих се запознал по внимателно с Толстой. Не само с творчеството му. Той е велик мислител. Особен. Помислете – та той е повлиял на подвижници като Ганди и Джон Ленън. Бил е чудесен християнин, а в същото време е бил отлъчен от руската православна църква. Дори в България по това време – началото на ХХ век – са се създавали толстоистки комуни. Водени от неговата философия. Да – бих го опознал. Бих се запознал с него.

 

Как се промени философията ви с течение на годините?

– Към повече смирение. Борба чрез смирение.

 

Месия на духовността или наблюдател сте?

– Наблюдател. Който говори понякога.

 

Интервюто взе Елена Бойчинова

Книги от Калин Терзийски тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

961e2c5b-28f4-41bb-9d9e-f2730a5eea3c

Писатели от Шри Ланка, Южна Африка и Сомалия са в краткия списък за „Букър”

Считаният за фаворит Казуо Ишигуро обаче отпадна Сред шестимата финалисти присъстват двама автори, които вече …