Начало / Критика / Кеворк Кеворкян: Защо плаче Калин Терзийски!

Кеворк Кеворкян: Защо плаче Калин Терзийски!

Кеворк Кеворкян – водещ на предаването „Всяка неделя“,  изпрати отворено писмо, цитирано от offnews.bg , в което отговоря на писателя Калин Терзийски за несъстоялата се среща. Предлагаме ви текста без редакторска намеса.

 

Кеворк КЕВОРКЯН

Обади се директорката на продукция на „Всяка неделя“ и ми каза, че Калин Терзийски бил написал нещо във Фейсбук и „мрежата била пламнала“. „Е, и? – рекох. – Тя, тази мрежа си пламва от всеки идиот и идиотизъм, това е известно“.

Но понеже Калин не е известно да е такъв, казах й все пак да ми препрати текста.

И сега трябва да се поправя: не знам какъв е Калин, но че е лъжец е вън от съмнение. И фантазьор. И се държи като сополанко.

Единственото вярно нещо в текста му – извън желанието му да направи поредното си разказче, в което намесва и жена си, която била вдигнала високо кръвно налягане, но далеч преди приключението на Калин – е, че го поканих да коментира интервюто с майката на идиота от Лясковец, който е на път да стане герой. И той.

Калин дори не бе обявен в предаването, понеже му се обадих в последния момент. Това – поканата – е единственото вярно нещо в текста му, но е опаковано в купища преувеличения и лъжи.

Ясно е, че днес момчетата като Калин, а и всички останали спецове от Фейсбук, разбират най-много и от телевизия. Толкова я разбират, че не могат да схванат нещо пределно просто: едно живо предаване има своя драматургия, ако не е бъбриво и гламаво като обичайния ширпотреб, вътрешните й пластове искат поне малко разум, за да бъдат схванати – дори да си автор от Фейсбук. Примерно: почваш с един циганин, който знае сто столици, но дори не е чувал за Левски – а сетне стигаш до Любен Дилов-син, който пък вече пише книгите си във Фейсбук, при това добре. И така моделираш – колкото можеш. Но накрая не стигна времето за майката на убиеца от Лясковец, а покрай нея и за Калин. Ако той научи, колко по-знаменити българи, а и световни звезди, са ставали жертва във „Всяка неделя“ на този недостиг от време, направо ще се изчерви.

Изпратих последния си гост, намерих Калин във фоайето пред студиото, извиних му се, макар че той би трябвало да съзнава проблема, нали се мота по разни предавания и – внимавайте – уточнихме участието му за 13 април, в колко часа да дойде, колко минути ще има, казах му, че ще говорим и за книгата му и пр. Толкова. Не видях Калин да е съкрушен от нещо или да преживява някаква драма. А пътьом му казах и да се видим, за да пием по едно питие – макар че аз не пия, но пък нали той е автор на книга, озаглавена „Алкохол“, какво да пиеш с такъв човек, лимонада ли.

Ей това е всичко, нищо и никаква история, която обаче отключва някаква стихия у Калин – каква точно, сам да си каже, нали е психиатър. Обаче той отваря вратата – и тръгват едни обобщения, едни сълзи и сополи – за какво бре, драги? Голяма работа се случила – отложили участието на Калин!

Друго обаче е далеч по-важно: ето по този начин се надуват балоните в наше време, от Нищо се опитват да правят Нещо, пък и все се намират хора – недоебани, както казвам аз – за едно или за друго, които се включват в надуването на балона.

Не мога да разбера и още нещо – какви недоимъци имат в себе си някои хора, та все гледат да се изкарат страдалци, а сетне и активни борци. Само един тъпанар няма да схване, че за никакво неуважение и дума не може да става, за гавра пък съвсем .

Някои обаче умират да се гаврят сами със себе си, сополанковската поза, всесиромахомилството е най-прочутият израз на този комплекс.

Не си хранете комплексите, не се правете на герои или страдалци, дръжте се нормално. За Калин не останало време във „Всяка неделя“ – и все едно, че настъпил краят на света.

Малко се смутих от признанието на Калин, че се има за дете и глупак – той го казва. Обаче от жалейката му става ясно съвсем друго: че доста е пораснал и е порядъчно пресметлив човек, който прави от мухата слон. Ако не го разбира, трябва да се самопровери по някакъв начин. А също и да проучи, защо си въобразява, че само той се интересува от слабите и болните – та нали тъкмо във „Всяка неделя“ щях да му дам на тепсия случая със слаб и болен човек. Само че, Калин си мисли, че това е идиотът от Лясковец – а пък за мен слабият и болният е Държавата, писал съм го сто пъти. Впрочем, аз никак не се церемоня да кажа, кой точно е въпросната Държава, текстовете ми са разположение в сайтовете на „Преса“, „Стандарт“, „Труд“ – те са стотици и от тях човек лесно може да схване, каква е моята лична война.

И тя съвсем не е с някакъв подранил или закъснял участник във „Всяка неделя“.

Давайте го по-скромно, копелета.

Не съм те извикал, Калине, да помагаш на „Всяка неделя“ – „Всяка неделя“ помага – и го прави от 35 години, и е цялата в рани от това. Хич не ми се правете на късни герои, това не е прилично да се казва дори във Фейсбук. /А пък, между другото, дали „Всяка неделя“ не се интересува от книги – това е толкова тъпо, че сякаш някой дървосекач го е казал./

Калин изглежда наистина е измъчван от някакъв тежък комплекс, не знам защо иначе ще напише следното: „Почувствах се като циганин, който е чакал пред дома на богат човек да му подхвърлят стари дрехи, но накрая богатият излязъл и му казал: „Звънни тия дни – да те почерпя“. Това е лудост, абсолютно. Това е преиграване, фалш и измама!

С това ли се храните бре, храбреци!

„Всяка неделя“ не подхвърля стари дрехи, никога не го е правила, тя се опитва да те покаже такъв, какъвто дори сам не се подозираш. И това пак се случи: от едно отложено гостуване, толкова комплекси се очертаха.

Свързани заглавия
Калин Терзийски: Пък и Кеворкян е прочут журналист…

Книгите на Калин Терзийски тук

Книгите на Кеворк Кеворкян тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

12_ivo_siromahov2

Иво Сиромахов: Ние, българите, опровергаваме дори дарвиновата теория за еволюцията

Наскоро по книжарниците се появи продължението на книгата „У майкини“ със заглавие „Майкини и другите“ …

5 Коментари

  1. агент димитър умее да обижда

  2. Лисбет

    Безцеремонно,но е прав Кеворкян <3

  3. Ерудит и доносник.

  4. Anthropologist

    Дали за Калин Терзийски е правилно да се каже, че плаче – не зная. Но агентът Димитър със сигурност плаче винаги, когато някой се усъмни дори мъничко, че „легендата продължава“.

  5. На пръв поглед едно мазно петно и капка кръв си приличат. Но само на пръв поглед. Shame on you K.K.!